[dropcaps type=’normal’ font_size=’32’ color=’#303030′ background_color=“ border_color=“]Т[/dropcaps]ози стилен и авангарден апартамент е дело на архитекта Еран Чен, основател и изпълнителен директор на ОДА Ню Йорк. Пространството, на което се намира апартамента определено заслужава внимание , тъй като той обхваща целия четвърти етаж на Western Union Telegraph Building, проектирана от Хенри Джейнуей Харденберг. Предполага се , че офисът на самия Александър Греъм Бел е бил три етажа по-нагоре. Сградата е имала тавани около три метра и прекрасен изглед към Мадисън Скуеър Парк – определено забележителна постройка не само от архитектурна гледна точка, но и от историческа такава.
За съжаление пространството е имало и свойте проблемни зони. Дълъг коридор , който не е могъл да бъде преобразуван ,както и неправилен правоъгълен хол, труден за обзавеждане. „Не е идеален“ – казва архитекта, който предпочита циркулиращи модели , които текат ,а не маршируват по линеен начин.
Подът е от френски дъб , а кухненският мраморен плот е с дебелина само сантиметър , но мраморният ръб му придава масивен изглед.
Надявайки се да внесе светлина в коридора без прозорци , избягвайки усещането за тунел, собственикът предлага стени от стъкло по цялата му дължина. Архитектът отказва тази идея. Вместо това той създава перпендикулярни коридори , които пресичат дългите пространства, разчупвайки го и осигуряващи „промъкващи се очи“ към периметъра на прозорците. Също така „разрязва“ коридора на две места,за да създаде ниши за произведения на изкуството.
Що се отнася до самите помещения те са посветени на различни природни елементи. Изборът на материали подсилва концепцията. В „заземеното“ пространство в края на залата , в което се помещават кухнята и всекидневната, архитектът затваря плъзгащ мраморен плот над централния остров. Полилеят е на Филип Старк с рози и кехлибар. Моделът „огън“ на съседния санитарен възел е подчертан от пламтящи червени плочки.
Водният палат е единственото място , в което се е взаимствала идеята на собственика за стъклена стена. Той иска спалня и вана „да се отварят една към друга сякаш е в хотел“. Архитектът решава този въпрос като затваря мокрото помещение, което се вижда от хола, с електрифицирано стъкло, което става непрозрачно , когато помещението се използва, но иначе остава чисто.
