На 20 декември православната църква отбелязва Игнажден, посветен на свети Игнатий Богоносец. Този ден бележи началото на коледните празници и е свързан с множество традиции и обичаи в България.
Свети Игнатий Богоносец
Свети Игнатий Богоносец е един от най-изявените ученици на свети апостол Йоан Богослов. Наречен „Богоносец“, защото носел Бог в сърцето си, той е известен с дълбоката си вяра и преданост към християнството. По време на управлението на император Траян, в началото на II век, Игнатий бил откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях заради вярата си.
Традиции и обичаи на Игнажден
Игнажден е свързан с редица народни вярвания и обичаи, които се спазват и до днес:
- Полазник: Особено значение се отдава на първия гост, който влезе в дома на този ден, наричан „полазник“. Смята се, че ако полазникът е добър и заможен човек, годината ще бъде плодородна и успешна. Затова често се канят специални гости, за да „полазят“ къщата.
- Забрани: На Игнажден не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе“ късметът. Не се иска и не се дава нищо назаем. Жените не трябва да работят с вълна, за да не нападат вълци стадата.
- Предпазни обичаи: За предпазване от болести и нещастия, в някои райони палят огън в двора и прескачат през него. Също така, за здраве и плодородие, стопаните обикалят къщата с тамян.
Празнична трапеза
Трапезата на Игнажден е постна, тъй като денят попада в периода на Рождественския пост. Обикновено се приготвят ястия като:
- Сарми с ориз: Лозови или зелеви листа, пълнени с ориз и подправки.
- Питка без мая: Приготвя се обредна питка, наричана „боговица“ или „богова пита“, без мая, която се разчупва от най-възрастния член на семейството.
- Ошав: Сушени плодове, сварени на компот, който се сервира като десерт.
- Тиквеник: Баница с плънка от тиква, захар и орехи.
Именници на Игнажден
На този ден празнуват носещите имената Игнат, Игната, Иго, Пламен, Пламена, Огнян и Огняна.
Игнажден е важен празник в българския народен календар, изпълнен с традиции и обичаи, които подготвят хората за предстоящите коледни празници. Спазването на тези ритуали е израз на почит към предците и стремеж към осигуряване на здраве, благополучие и плодородие през новата година.