Думата съкровище сама по себе си е обвита в дълбока мистерия и легенди. Нека си позволим да надникнем в едни от най-големите загадки по света и да изследваме някои от най-големите неоткрити митични съкровища на всички времена, обвити в мистерия от векове.
От древни времена до наши дни чуваме за приказни скрити и отдавна изгубени съкровища, които са оставили след себе си огромно богатство. Отвъд златото, приказните богатства и горещата мистерия, има нещо по-важно зад тези изгубени съкровища, а именно историята!
Ковчегът на Бога
За израилтяните Божият ковчег е бил едно от най-свещените неща в света. Изчезването на Кивота пленява безброй учени по света. Тъй като не се споменава нищо за унищожаването му, хората винаги са се стремили да разгадаят тази велика мистерия. Ковчегът е служил като свещен архив за съхранение на свещени реликви, включително двете плочи с Десетте заповеди. Исторически и религиозно Кивотът и съдържанието му са безценни.
През 607 г. пр. н. е. вавилонците завладяват Йерусалим, столицата на Израел, и мястото на ковчега в храма на Соломон. Повече от милион души загиват в клането. Седемдесет години по-късно, когато израилтяните се връщат в града, Ковчегът го няма.
Какво се е случило с него е една от най-спекулираните теми и до днес. Една широко разпространена хипотеза е, че евреите са скрили ковчега от вавилонците в планината Небо в Египет или в Етиопия, в пещера. Но ако артефактът е бил скрит, защо не е бил върнат, когато храмът е бил възстановен? Други смятат, че насилствената атака на вавилонците е унищожила Ковчега. Това е една от най-големите мистерии в света и едно от най-големите неоткрити съкровища на всички времена.
Кодът на Томас Бийл
През 1816 г. Томас Бийл и няколко другари се сдобиват с голяма сума злато и сребро, докато копаят някъде в Скалистите планини. Надявайки се да го запазят безопасно за семействата си, мъжете скриват съкровището и Бийл старателно написва писмо – в код – описвайки точно къде може да бъде намерено. След това той поставя писмото в кутия и я дава на ханджия във Вирджиния за съхранение. Бийл никога не се връща за него. Ханджията отваря кутията години по-късно, но никой не е успял да дешифрира писмото до ден днешен.
Изгубеното съкровище на египетските фараони
Когато Хауърд Картър открива гробницата на Тутанкамон в Долината на царете, археологът е изумен от великолепието на артефактите, които придружават младия фараон в пътя му към отвъдното. Близо до гробната камера е открито огромно съкровище и на Картър му трябват десет години, за да завърши каталогизирането на артефактите.
Въпреки това, когато през 19 век са открити други гробни камери на по-видни фараони, техните съкровища са почти празни. Известно е, че крадците на гробници са крали тези съкровища през вековете, но е трудно да се повярва, че обикновените крадци са опразнили цели гробници. И тогава ни остава да се чудим къде е огромното богатство на фараоните, заровено в Долината на царете? Някои учени смятат, че богатството е преминало в собственост на свещениците, които са извършили повторните погребения в Долината на царете между 425-343 г. пр.н.е.
Едно име, по-специално, се откроява, а именно Херихор, висш съдебен служител по време на управлението на Рамзес XI. След смъртта на Рамзес, Херихор узурпира трона, разделяйки кралството със съзаговорник, неговия зет Пианх. Херихор се обявява за отговорен за процедурата по препогребване в Долината на царете, което му дава възможност да присвои съкровища в огромен мащаб.
Гробът му никога не е открит. Когато бъде намерен, ако наистина съществува, много учени смятат, че богатствата на великите фараони на Египет най-накрая ще видят бял свят. Смята се, че това е едно от най-големите неоткрити съкровища на всички времена.
Кехлибарената стая
Мнозина го смятат за осмото чудо на света. Изработена от кехлибарени плочи, полирани със златни листа, тя е създадена от немски и руски занаятчии в началото на 18-ти век и подарена от пруския крал Фридрих Вилхелм I на руския му съюзник цар Петър Велики през 1716 г. като символ на приятелство, следвайки примерни дипломатически отношения между двете страни.
Тази кехлибарена камера е била предназначена за съхранение на ценности, така че сама по себе си е функционирала като много ценен трезор. Проектиран е от Андреас Шутлер и е построен в двореца Шарлотенбург в Прусия между 1701 и 1709 г. Внушителната камера, която сега би струвала повече от 200 милиона долара, изчезва безследно по време на Втората световна война и оттогава е едно от най-преследваните съкровища. Официално се твърди, че е бил унищожен при бомбардировка на съюзниците, но легендата разказва, че нацистите са го преместили и скрили. Само малко парче от кехлибарената плоча, облицована с цялата зала, било възстановено през 1997 г. от бременски адвокат, който се сдобива със скъпоценното парче и се опитва да го продаде на бивш военноморски офицер.
За щастие той бил част от група археолози, които се опитвали да намерят останките от камерата в продължение на няколко години и така парчето се озовава в музей в Русия. Убедени, че не могат да го открият, историците и археолозите решават да го реконструират. Реставрационните работи започват през 1980 г., като специалисти се опитват да пресъздадат кехлибарената стая по снимки, спомени, описания и останки от оригинала.
Съкровищата на Лима
През 20-те години на миналия век Перу, Лима е на ръба на бунт. Като предпазна мярка вицекралят на града решава да премести богатствата в Мексико за съхранение. Така скъпоценни камъни, две златни статуи на Дева Мария с Младенеца Христос в реален размер и други пълнят 11 кораба на стойност десетки милиони долари. Вицекралят поверява командването на „Dear Mary“ на Уилям Томпсън, който се оказа безмилостен пират.
Той насочва корабите към Кокосовите острови в Индийския океан, където се казва, че е заровил съкровището. „Dear Mary“ е заловен от испанците и всички моряци с изключение на Томпсън и неговия приятел са обесени. Двамата завеждат тъмничарите до Кокосовите острови, където успяват да избягат в джунглата. Нито те, нито съкровището са били видени някога повече. Оттогава повече от 300 експедиции са се опитвали безуспешно да открият съкровището от Лима.
Флорентинският диамант
Големият жълт диамант на семейство Медичи първоначално идва от Индия и се смята, че е 137,27 карата. В края на 17 век, когато последният от Медичите умира, Флорентинският диамант преминава към императорското семейство на Австрия, като по това време е оценен на 750 000 долара.
След падането на Австрийската империя, по време на Първата световна война, семейството го взема със себе си в изгнание в Швейцария. След това местонахождението му е неизвестно. Някои смятат, че е откраднат от някой близък на семейството. Някои теоретизират, че диамантът е разбит на по-малки камъни и следователно никога повече няма да бъде видян.
Яйцата на Фаберже
От 1885 г. царете на Русия подаряват на дамите в живота си яйца от скъпоценни камъни и метал от бижутера Фаберже. Всяко е представлявало своеобразно съкровище. В себе си те са съдържали по-малки съкровища – като златна корона, скрита в златна кокошка в златен жълтък – разказва любителя на историята Кори Чапъл.
Били направени общо 50 броя, всички от които били конфискувани от новото руско правителство по време на руската революция от 1917 г. Въпреки че историците намират много от яйцата, седем остават изчезнали. Все още има надежда, че ще бъдат намерени, тъй като през 2012 г. американски търговец на скрап, открива едно от яйцата, незнайно как попаднало на рафт в къщата му.
