Световният ден на поезията се провежда всяка година, за да насърчи преподаването на поезия, както и публикуването, писането и четенето на тази форма на писане по света. Той е обявен от ЮНЕСКО през 1999 г. и те заявяват, че целта на създаването на този ден е:
„с цел подкрепа на езиковото многообразие чрез поетичен израз и увеличаване на възможността за изслушване на застрашените езици“
Те също така заявиха в първоначалната си декларация, че Световният ден на поезията има за цел да даде нов тласък и признание на международни, регионални и национални поетични движения.
Като цяло, това е ден, който е създаден да вдъхновява и образова, както и да дава признание на поетите по целия свят за техния творчески блясък!
НИЕ от Ла Бела Каза, силно подкрепяме и вярваме в българските поетични таланти и доста често споделяме авторски творби на талантливи автори в категорията ни Art of the Week. Така че не се колебайте да ни пишете ако и вие творите под каквато и да е форма!
А по повод празника днес сме ви подготвили две произведения на едни от любимите ни автори!
ХВЪРЛЯЙ ЗАРА
ако ще се опитваш, влизай целия, и с двата крака,
иначе, изобщо не се захващай,
ако ще се опитваш, влизай целия, и с двата крата,
това може да доведе до загуба на интимни приятелки, жени,
роднини, работа и накрая до загуба на ума ;
ако ще се опитваш, влизай с двата крака докрай,
влизай вътре и докрай,
може да означава да не ядеш по 3 или 4 дни,
може да означава да измръзнеш на някоя пейка навън,
може да означава затвор,
може да означава подигравки,
гавра,
липса на приятели,
подарък ти е самотата,
всичко останало е само тест за твоята издържливост,
за това – точно колко го искаш да стане,
и ще се направиш така, че да стане,
и ще се направиш така, че да стане,
въпреки малкия шанс и неразбирането отвсякъде,
и усещането ще бъде по-добро от всичко друго,
което можеш да си представиш.
ако ще се опитваш, влизай вътре и докрай,
няма никакво чувство като това.
ще бъдеш сам с боговете
и нощите ще горят с твоя пламък.
направи го, давай, давай,
давай,
докрай,
докрай,
ще си яхнал живота и ще го яздиш до идеалния му комизъм,
това е единствената битка, която човек си заслужава да води.
Чарлс Буковски
ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО
Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна, вместо да се намръщя,
да погаля – вместо да ударя,
да повярвам – щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
с думи са ме оплитали –
и пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.
Станка Пенчева
