Прекрасна и недостижима – Честит рожден ден на единствената Райна Кабаиванска

Днес прекрасната Райна Кабаиванска има рожден ден и става на достолепните 89г. Нека си припомним част от нейната биография и инспириращи мисли в следващите редове!

Райна Кабаиванска е родена на 15 декември 1934 в Бургас. След завършване на Софийската музикална академия тя е изпратена на специализация в Италия при Дзита Фумагали. През 1959, на 24-годишна възраст, Кабаиванска прави своя професионален дебют като Жоржета в операта на Пучини „Мантията“ в театъра на Верчели. Същата година тя печели първа награда на конкурса в Реджо Емилия (Павароти остава с втора награда!!!) и Сребърен Виоти (злато за Марио дел Монако и Джулиета Симионато).
Само две години по-късно тя прави своя дебют в Миланската скала като Анезе в операта на Белини „Беатриче ди Тенда“ с Джоан Съдърланд в ролята на Беатриче. В продължение на 20 години българката е една от най-големите звезди на прочутата сцена.

През 1962 тя прави своя дебют в Ковънт Гардън като Дездемона на премиерата на операта „Отело“ от Верди, в компанията на М. дел Монако и Тито Гоби (пред британската кралица). Същата година сопраното прави своя дебют в Метрополитен като Неда; по-късно се появява за пръв път на сцените на Виенската опера, Театро Колон, Болшой Театър, Арена ди Верона, Парижката опера, Карнеги Хол, Залцбургския фестивал и на всички прочути сцени по света.

Репертоарът ù включва също Мими, Лиу, Сестра Анджелика, Елизабет, Аличе, Таис, Маргарита, Лиза, Татяна. През 1965 тя е удостоена с наградата „Белини“ редом до Мария Калас и Виторио Гуи. Същата година първите разцъфнали рози в Сан Ремо носят името „Райна“ – знак за огромната слава на актрисата.
През 1967 на сцената на Метрополитен тя прави дебюта си като Бътерфлай. Тази роля заема централно място в кариерата на Кабаиванска. Тя е считана за една от най-добрите Чо-Чо-Сан за всички времена.

  • За мене пеенето никога не е било въпрос на живот и на смърт. За мене пеенето е работа. Аз не бих могла да живея, без да работя, без да съм включена активно в някаква дейност;
  • За мене пеенето е, както вече казах, и една човешка реализация. Но абсолютно не се страхувам от последната завеса. Напротив: чакам я с нетърпение, защото в този напрегнат живот, който сега водя, виждам колко много неща загубвам, колко много книги не мога да прочета, колко музика не мога да чуя – и не оперна музика. Така че, просто с желание чакам края, за да мога да остана малко вкъщи, да се занимавам повече със семейството си и повече с тези неща, които сега прескачам…
  • Реалист съм и никога не съм имала култ към себе си. Може би това ме е спасило, защото сега имам абсолютно нормален живот. Виждам някои колеги, които подлудяват без сцената, без славата. Никога не съм си казвала: Аз, аз, аз. Може би това ме е спасило. Винаги съм гледала с ирония на кариерата. Стремяла съм се да търся равновесие между нея и семейството, което никак не е лесно, защото и двете страни по някакъв начин страдат. Вземаш и от едното, и от другото. Нито рак, нито риба в края на краищата. Но сега се реализирам с младите. Да се живее с музика, е прекрасно. Разтоварваш се и забравяш какво има наоколо;
  • Бръчките са много, но аз не ги гледам, дрехите стават теснички, това е положението. Косата ми е бяла вече от много години, но нямам комплекси. Старостта е нещо много нормално. Идва и не си отива;
  • Аз виждам как вече няма място за духовност. Ето защо трябва да се борим. Ето защо и аз се боря за младите. За да се запази едно наследство, което е страшно важно. Човек няма нужда само да се нахрани, да си напълни стомаха. Той има нужда от красота, от изкуство. От нещо възвишено;
  • Бях малко детенце и с баща ми вървим в бургаската Морска градина. Спря ни циганка и ми взе ръката. Баща ми доста се стресна, но тя ми гледа ръката и казва: “Ей, аз те виждам, ти си като царица, с едни дълги дрехи и корона, пък и музика винаги има около теб. Ама къде ще ходиш, ти си винаги на път и винаги с музика.” Това трябва да е било 1940 г;
  • Човек има нужда от красота, а красотата, това е изкуството;
  • Не обичам този свят. Този свят на пазара, на договарянето, на пошлото и вулгарното. Човекът като че ли вече няма нужда от възвишени неща. А е толкова естествено да имаш стремеж към красивото. Сега имаме хубави дрехи, хубави домове и т.н., а нямаме желание за духовна храна.