Годжуното на японски означава храмът на петте покрива. Всеки покрив има своето собствено значение – от долния до горния покрив, което означава земя (основа), вода (тяло), огън (украшение, което предпазва главата), вятър (финал на пагода) и пространство (бижу). Това са представянето на петте свята (пет мисли) и визията за вселената, основана на будисткото мислене.
Разположена в Нара, Япония, кулата Годжуното на храма Хорюджи е най-старата дървена сграда в света. Центърът й е направен от паднало наблизо дърво и за изграждането му не е използван нито един пирон. Освен това за изграждането на кулата е използван специалния Хиноки, за да спре гниенето и мухъла.
Хиноки е вид кипарис, който е един от най-ценните видове в Япония. Там го наричат свещено дърво. Достига от 1,20 до 1,90 м височина, когато се отглежда в градини, и над 3 м в природата. Цветът на дървесината му е жълтеникав с розови оттенъци. От него се правят хилки за тенис на маса, както и офуро, т.нар. дървени вани. Те се пълнят с топла минерална вода, благодарение на която се усеща благоуханието на хиноки – много остър мирис на току-що разрязано дърво или дъскорезница с почти незабележими нотки на лимон.
Принц Шотоку от епохата Асука е този, който основава храма. Въпреки че има различни мнения за това колко време е отнело завършването на сградата, всички източници сочат, че храмът е придобил окончателния си вид през първата половина на 7 век. Допълнителни разкопки показват, че храмът всъщност е бил част от царската резиденция на принца.
Годжуното е високо над 30 метра, което го прави силно впечатляващ, като се има предвид, че не са използвани пирони, за да се държат блоковете. Стълбът в центъра на кулата минава през всеки етаж. Следователно той абсорбира сеизмичната енергия винаги, когато наблизо има земетресение и помага на храма да стои неподвижен и невредим.
Унищожението на храма за съжаление се появява под формата на пожар. Малко след построяването му огнена вълна почти унищожава храма напълно. Ремонтите в началото на 14-ти век успяват да възстановят храма в предишното му състояние. Тъй като императорите Мейджи не са били привърженици на будизма, храмът отново е бил занемарен през тази епоха.
Много от съкровища на храма са продадени, за да се плаща за поддръжката и по-нататъшните ремонти, които се случват във времето. Въпреки че те са спрени поради Втората световна война, след края на войната ремонтите продължават до 1985 г.
Днес храмът е в добра форма и е един от най-посещаваните храмове в Япония. Значението на храма е признато и от ЮНЕСКО, която поставя храма в техния списък на световно наследството през 1993 г.
