В деня на психичното здраве решихме да си поговорим на тема, която засяга както областта на психологията, така и тази на правото. Направихме едно кратко и доста достъпно интервю със специалисти и в двете области, които да ни разкажат малко повече за Медиацията! Защо не трябва да я бъркаме с МЕДИТАЦИЯ и какво е важно да знаем за Медиацията като извънсъдебно средство за разрешаване на спорове.
Ето и кои са нашите събеседници днес:
Ивелина Михалкова е правоспособен юрист с над 10 години опит в областта на гражданското, медицинско и авторско право. Работила е както в държавна администрация, така и в частната сфера на правото, което й е дало широк поглед върху процесите и законовите механизми на правоприлагане в България. Била е част от екип по реализирането на европейски проекти, свързани с центрове за временно настаняване. През 2020-та година издава дебютната си стихосбирка „Фрагменти любов“. Участва в различни доброволчески инициативи като лично подкрепя каузи, свързани с деца и жени в риск.
Карина Бялкова e клиничен психолог на частна практикав Пловдив. Работила е като психолог в медицински център, а по-късно и в международна верига здравни заведения. Основната й специализация е по когнитивно-поведенческа терапия. През 2021 става първият български специалист, сертифициран директно от Бек институт, САЩ, под ръководството на д-р Джудит Бек. Същата година започва и втора специализация – в Терапия на реалността към Европейския институт по Терапия на реалността, Словения. По настоящем е секретар на Българската асоциация по Терапия на реалността. Извън работата с клиенти провежда обучения, на живо и онлайн, насочени към различните специалисти в психичното здраве. Членува в редица международни EAP програми.
За начало, как бихте обяснили на човек далеч от правото и психологията какво е медиацията?
Адвокат Михалкова: Медиацията е алтернативен метод за решаване на спорове, при който неутрално лице – медиаторът, помага на страните да постигнат собствено, взаимноизгодно споразумение. За разлика от съда, тук няма победител и победен. Вие сами контролирате решението, вместо съдия да го направи това вместо вас. От правна гледна точка, постигнатото споразумение е задължително и може да бъде утвърдено от съда.
Психолог Бялкова: Напълно се съгласявам. Аз бих добавилa, че медиацията е структуриран диалог в безопасна среда. Често конфликтите са заровени не в правдите, а в нечуваните емоции, в усещането за несправедливост или в счупената комуникация. Медиаторът не е съдия, а по-скоро фасилитатор, който помага на хората да се чуят и да видят перспективата на другия, което е първата стъпка към истинско разрешаване на спора.
Кои са най-големите предимства на медиацията спрямо традиционното съдебно производство?
Адвокат Михалкова: Предимствата са многобройни. Първо, бързина и ефективност. Един медиационен процес отнема седмици, докато един съдебен спор може да се влачи години. Второ, икономичност. Таксите за медиация са значително по-ниски от адвокатските и съдебните такси за дълго дело. Трето, конфиденциалност. Всичко, което се казва в медиацията, остава в стаята, за разлика от съдебните зали, където делата са публични. И най-важното – контрол. Страните не рискуват шокиращо съдебно решение, което никой не очаква.
Психолог Бялкова: От моя страна бих подчерталa психологическите ползи. Съдът често влошава конфликта. Той е състезание, а в състезанията има ранени. Медиацията, от друга страна, може да запази или дори да подобри взаимоотношенията. Това е изключително важно, когато става въпрос за родители, които трябва да съдействат за отглеждането на деца, или за бизнес партньори, които може да искат да работят заедно в бъдеще. Медиацията намалява стреса и дава на хората усещане за заслуженост и справедливост, което е лечебно.
В България медиацията все още не е много популярна. Защо според вас хората се страхуват да я използват?
Адвокат : Основната причина е липсата на информация и един утвърден стереотип. Хората вярват, че „да си потърся правата в съда“ е единствената истинска правда. Имат представа, че медиацията е „мека“ или компромис, при който ще загубят нещо. Също така, адвокатската гилдия исторически е насочвала клиенти към съдилищата. Но това се променя. Все повече адвокати виждат ползата за своите клиенти и ги насочват към медиация.
Психолог : Има и един дълбоко вкоренен психологически модел – „ние срещу тях“. В конфликт хората искат да има „лош“, който да бъде наказан. Съдът предлага това. Медиацията отнема това усещане за „отмъщение“ и кара хората да поемат отговорност за решението. Това е плашещо. Освен това, хората се страхуват да покажат уязвимост или да говорят откровено, приемайки го за слабост, а не за сила.
В кои конкретни случаи медиацията е най-ефективна?
Адвокат: Най-очевидният пример е семейното право – при разводи, спорове за попечителство над деца и лични контакти, раздяла на общо имущество. Също така, в търговските спорове – между партньори, фирми и техните клиенти или доставчици. Много е подходяща и за спорове със съседи, които иначе биха се проточвали безкрайно.
Психолог: Аз бих добавила, че медиацията е незаменима точно в тези случаи, където има продължаваща връзка. Родителите ще са родители завинаги, независимо дали са заедно или не. Да имаш механизъм за вземане на решения за децата си, базиран на сътрудничество, а не на борба, е безценно. Същото важи и за работни екипи или семейни бизнеси, където динамиката на отношенията е ключова за успеха.
Каква е ролята на адвоката и каква на психолога в един медиационен процес?
Адвокат : Адвокатът в медиацията, когато не е в ролята на медиатор, би могъл да бъде юридически съветник на своя клиент. Той не води процеса, но гарантира, че предложеното споразумение е законно, справедливо и защитава правата на клиента. Той може да консултира клиента си извън заседанията, да помогне за изготвянето на проекта за споразумение и да го представи пред съда за утвърждаване.
Но когато адвокатът е в ролята си на медиатор между двете спорещи страни, то тогава той се явява безпристрастна страна, която единствено има функцията да насочва страните да открият верния път към разрешаването на конфликта им, ако такъв е възможен. Медиаторът, бъдейки той и адвокат, няма правото да предлага решения, да заема позиции и да вменява вина за едно или друго поведение на страните.
Психолог : Ролята на психолога е да предостави безопасно място на клиента да отработи трудните емоции по време на медиационния процес. Той не дава съвети, не взема страна и не предлага решения. Неговите инструменти са активният слух, преформулирането, управлението на емоциите и гнева. Той помага на страните да излязат от позицията „аз съм прав, ти си грешен“ и да се съсредоточат върху техните реални интереси и нужди, които често са скрити зад позициите. За да има съгласието устойчив ефект, и двете страни трябва да преодолеят личите си вътрешни съпротиви и да обвържат исканията си със своите ценности. А това от своя страна изисква самосъзнание, което се развива имено по време на психологическото консултиране.
И за финал, какво бихте казали на човек, който се колебае дали да опита медиация?
Адвокат : Бих му казала: „Опитайте! Медиацията не е признак за слабост, а проява на зрялост и отговорност. Тя ви дава шанс да напишете своя крачка на историята, вместо да позволите на непознат съдия да го направи. И най-важното – вие не губите нищо. Медиацията е доброволна и ако не постигнете споразумение, винаги можете да потърсите защита в съда.“
Психолог : Аз бих добавила: „Дайте шанс на диалога. Конфликтът е като възел, който колкото повече го дърпаш, толкова по-завързан става. Медиацията ви дава инструменти да развържете този възел заедно, вместо да чакате някой да го пререже с нож. Това не винаги е лесно, но резултатът – мирен сън, запазени нерви и чест, си струва опита.“