Следващата спирка от обиколката ни в Южна Италия се казва Матера. Освен факта, че беше европейска столица на културата през 2019г., нямахме особена информация за този град. Виждахме по снимки, че е интересен и красив ,но бяхме подготвени за всичко – и хубаво, и лошо.
В действителност обаче Матера ни заплени. Първо влизайки в града, човек очаква веднага да го посрещне античния град, но всъщност далеч не е така. Влиза се в един модерен, приятен италиански град, прекрасни улици, но нито следа от въпросните каменни къщи , които очаквахме. След доста шофиране и обикаляне, в търсене на място за паркинг, най-после достигаме до същината на града. И тук разходката ни започна обещаващо- със сватба! Да, точно така, станахме свидетели на автентична италианска сватба- по-голяма романтика едва ли можеше да ни посрещне.



Нека започнем с малко история
Матера е смятан за „срама на Италия“ през 50-те години на миналия век поради крайната бедност и широко разпространената болест в неговите древни квартали Саси. Жителите били принудително преместени и разпадащият се град, смятан за вероятно третият най-стар в света след Алепо и Йерихон, остава празен за първи път от 10 000 години.
До края на Втората световна война маларията е широко разпространена и детската смъртност скача до 40%. През 1948 г. министърът на правосъдието Палмиро Толиати нарича Матера „национален срам“.



Днес е пълно с туристи, желаещи да посетят една от двете европейски столици на културата за 2019 г. (другата е Пловдив, България). Инвестициите започват да се просмукват от края на 80-те години и въпреки че семействата, които били принудени да напуснат, никога не се завърнали, много от техните потомци са се върнали, за да отворят хотели и ресторанти. Матера получава тласък, когато става обект на световното културно наследство през 1993 г., и още един, когато изигрва ролята на Йерусалим в спорния „Страстите Христови“ на Мел Гибсън през 2004 г. Всъщност режисьорите не могат да му устоят – 25-ият филм за Бонд е сниман тук.
Двата квартала Sassi („камъни“), Sasso Caveoso и Sasso Barisano, са изградени върху естествени пещери, които са били разкопавани и разширявани в продължение на хилядолетия. Лабиринт от бледоваровикови църкви, манастири, дворци и къщи се издига над пещерите, всички балансирани на ръба на дере. През деня е спиращо дъха; осветен привечер, може да ви разплаче.

Съветваме Ви да се разходите по Via del Corso, главният път на града, който е като пешеходен мол, изпълнен с магазини, ресторанти и модерни кафенета. Вървейки на север по Madonna Delle Virtù бихте могли да видите страхотни гледки към Саси отляво и клисурата отдясно.
Матера има богата кулинарна традиция. Ресторантите представят базиликански специалитети, често наричани луканска кухня след древното име на региона. Зърнените храни, варивата и зеленчуците доминират в тази „cucina povera“, с малки количества месо и сирене.
Трябва да се вниимава с традиционните часове за следобедна сиеста, тъй като една голяма част от заведенията почиват и затварят врати за клиенти между 14.30ч. и 17ч., разбира се тези часове варират и са ориентировъчни.
Като цяло гледките в Матера са неизчерпаеми и вълнуващи, така че какъвто и маршрут да си изберете , няма грешен път. Матера остава завинаги в сърцата ни като една от поредните перли на Южна Италия, съчетание между традиции, белязани от тежка и дълбока бедност и съвремието на италианската пъстра и необятна културна наследственост.



