Представете си следния сценарий: Вие сте човек, на когото могат да се разчитат. Винаги сте навреме, предавате проектите си перфектно изпълнени, никога не казвате „не“ на колега, който търси помощ, и винаги помните роднините си с подаръци. Хората ви описват като „изключително възпитан“, „надежден“ и „златен“. Отвън изглеждате като супергерой. Отвътре обаче чувствате непрекъсната тежест, тревога и умора. Често пъти имате чувството, че живеете за одобрението на другите, а вашите собствени желания са някъде на дъното на списъка със задачи.
Ако този сценарий ви е познат, вероятно сте попаднали в капана на хиперотговорността – състояние, при което чувството за дълг и желанието да бъдем „правилни“ превъзхождат собствените ни физически и емоционални ресурси.
Откъде идва тази „програма“ за суперотговорност?
В основата си това поведение често е коренирано в детството. Това са някои от причините:
-
Условна любов: Убеждението, че ще бъдем обичани и приети само ако сме „добри“, „послушни“ и „успешни“.
-
Висока чувствителност: Вродена черта, при която хората по-дълбоко възприемат емоциите на другите и по-силно реагират на критика или конфликт.
-
Ролеви модели: Родители или наставници, които сами са моделирали поведение на самопожертвуване и пренебрегване на собствените си нужди.
-
Перфекционизъм: Страх от провал или осъждане, който ни кара да прекаляваме с усилията, за да сме сигурни, че няма да ни критикуват.
Цената на постоянното „трябва“
Животът в режим на постоянно задължение има сериозна цена за психичното здраве:
-
Емоционално прегаряне: Постоянното напрежение води до хронична умора, цинизъм и чувство на откъснатост.
-
Тревожност и депресия: Неспирният вътрешен диалог от типа „Трябва да направя…“, „А какво ще си помислят?“ е плодородна почва за тревожни мисли.
-
Загуба на идентичност: Когато постоянно се стремим да отговаряме на очакванията на другите, губим връзката с това кои сме всъщност, какво ни харесва и какво искаме ние.
-
Проблеми във взаимоотношенията: Може да изпитваме несправедливост и горчивина към хората, които не си връщат услугата, или да създаваме нереалистични очаквания и за партньорите си.
Как да оцелеем и да се съхраним? (Практически стъпки)
Спирането на този модел не става за една нощ, но е възможно с последователни и съзнателни усилия.
1. Научете се да казвате „Не“ (без вина)
Това е най-мощният инструмент. Започнете с малки не опасни ситуации. Откажете да излезете в неподходящ за вас момент, откажете да поемете допълнителна задача, ако графикът ви е пълен. Помнете: Казвайки „не“ на нещо, което не ви служи, вие казвате „ДА“ на себе си и на своите ресурси.
2. Практикувайте „достатъчно добро“
Перфекционизмът е враг на прогреса и на душевния покой. Задайте си въпроса: „Достатъчно добро ли е?“ за дадена задача. Ще се изненадате колко често отговорът е „Да“. Спестените усилия и време инвестирайте в почивка или нещо, което ви носи радост.
3. Открийте своя „истински“ глас
Задавайте си всеки ден прости въпроси:
-
„Какво аз искам в този момент?“
-
„Как се чувствам аз, а не какво мислят другите?“
-
„Каква е моята нужда тук?“
Това ще върне фокуса обратно към вас.
4. Разграничете отговорност от вина
Отговорност е това, за което вие имате контрол и власт (вашите действия, вашите реакции, вашите граници).
Вина е несправедливо поемането на отговорност за неща, извън вашия контрол (емоциите на другите, техните решения, техните проблеми).
Научете се да разпознавате разликата.
5. Практикувайте самосъстрадание
Отнасяйте се със себе си с същото разбиране и загриженост, с които бихте се отнесли към най-добрия си приятел. Когато сгрешите или не успеете да сте „перфектни“, говорете си любезно: „Направи всичко възможно в дадените обстоятелства. Беше труден ден. Почини си.“
6. Създайте свои граници
Границите не са егоистични, те са акт на самозапазване. Ясно комуникирайте какво е приемливо за вас и какво не. Например: „Обичам да помагам, но ще трябва да ми дадеш срок до утре, за да разгледам задачата, а не веднага.“
Бъдейки „твърде отговорен“ и „твърде възпитан“ често е тих вик за помощ от вътрешното „Аз“, което иска малко свобода, спонтанност и грижа. Да се научиш да бъдеш „по-малко перфектен“ и „по-малко удобен“ не означава да станеш егоист или невъзпитан. Обратно, това е пътят към автентичността и към по-здравомислещи и искрени взаимоотношения – включително и отношението със себе си.
Да се грижиш за себе си не е егоизъм, а необходимост. Защото не можете да напоите градината на другите от празна чаша. Напълнете своята първо.