Фройд или Адлер? Битката на психоаналитичните методи и тяхното влияние днес

Въведение: Двамата революционери в психологията

Зигмунд Фройд (1856–1939) и Алфред Адлер (1870–1937) са два от най-влиятелните мислители в историята на психологията. Докато Фройд е считан за бащата на психоанализата, Адлер, негов ученик и по-късно опонент, създава индивидуалната психология – подход, който в много аспекти се оказва по-практичен и оптимистичен.

Но защо Фройд е световноизвестен, докато Адлер остава в сянката му? И дали адлеровият подход не предлага по-добро решение за съвременните психологически проблеми?


I. Методът на Фройд: Класическата психоанализа

1. Несъзнаваното и психосексуалното развитие

Фройд вярва, че несъзнаваното управлява поведението ни, а ранните детски преживявания определят възрастната личност. Той разделя развитието на няколко етапа, свързани с ерогенни зони:

  • Орален стадий (0–1 г.) – Детето получава удоволствие от устата (сучене, хапване). Ако е прекалено ограничено или подтикнато, може да развие орална фиксация (например пушене, преяждане в зряла възраст).

  • Анален стадий (1–3 г.) – Обучението на гърне е ключово. Прекалено строг контрол води до анално задържане (педантичност, егоистичност) или анално изхвърляне (разхвърляност, бунтарство).

  • Фалически стадий (3–6 г.) – Появява се Едиповият комплекс (синове, ревнуващи бащите си) и комплексът на Електра (дъщери, привързани към бащите си).

Пример: Мъж, който е преживял строго възпитание по време на аналния стадий, може да стане упорит и педантичен на работа.

2. Сънища и свободни асоциации

Фройд смята, че сънищата са „кралският път към несъзнаваното“. Той използва метода на свободните асоциации, при който пациентът говори без цензура, за да разкрие скрити конфликти.

Пример: Пациент, който постоянно забравя името на приятеля си, може да потиска агресия към него.

3. Защитни механизми

За да се справят с тревожността, хората използват:

  • Изтласкване (забравяне на травмиращи спомени)

  • Проекция (приписване на собствените недостатъци на другите)

  • Сублимация (превръщане на агресията в творчество)

Пример: Жена, която отрича своя гняв към майка си, но постоянно се кара с колегите.


II. Методът на Адлер: Индивидуалната психология

1. Чувство за малоценност и стремеж към превъзходство

Адлер вярва, че всички хора се раждат с чувство на малоценност и се борят да го преодолеят. Това може да доведе до:

  • Здравословна компенсация (успехи в кариерата, спорт)

  • Невротична надкомпенсация (надменност, егоцентризъм)

Пример: Детето, което е било слабо в училище, става успешен бизнесмен, за да докаже стойността си.

2. Социален интерес и съпричастност

За разлика от Фройд, Адлер смята, че здравата психика зависи от връзките ни с другите. Хората с ниско ниво на социален интерес са склонни към егоизъм и депресия.

Пример: Човек, който изпитва хронична самота, може да развие депресия, защото няма чувство за принадлежност.

3. Стил на живот и креативна сила

Адлер отрича детерминизма на Фройд – според него хората не са роби на миналото си, а могат да променят съдбата си.

Пример: Жена, която е израснала в бедност, може или да се чувства жертва, или да използва трудностите като мотивация за успех.


III. Защо Фройд е по-известен от Адлер?

  1. Революционност – Фройд е първият, който говори за подсъзнанието, което е шокиращо за времето си.

  2. Скандални идеи – Теориите за детската сексуалност и Едиповия комплекс предизвикват бурни реакции.

  3. Културно влияние – Фройдистките термини („Фройдова грешка“, „либидо“) са навлязли в популярната култура.

  4. Институционална подкрепа – Психоанализата на Фройд се разраства като движение, докато адлерианството остава в сянката.


IV. Дали Адлер не е по-добър?

✅ По-практичен – Адлеровите техники се използват в съвременната когнитивно-поведенческа терапия (КПТ).
✅ По-оптимистичен – Вярва в човешката способност за промяна, а не в детерминизма.
✅ Социално ориентиран – Подхожда към психичното здраве като проблем на цялото общество, а не само на индивида.

Пример за приложение:

  • Училищна психология – Адлеровите принципи се използват за предотвратяване на тормоза чрез насърчаване на социалния интерес.

  • Бизнес коучинг – Концепцията за „стремеж към превъзходство“ помага на хората да поставят цели.


Кой подход е по-добър?

Фройд остава легенда, защото променя начина, по който разбираме психиката. Но Адлер предлага по-съвременен, холистичен и приложим метод, който е по-полезен в днешната терапия, образованието и дори бизнеса.

В крайна сметка, най-добрият подход е комбинация от двете школи – разбиране на подсъзнателните механизми (Фройд) с акцент върху личната отговорност и социалната връзка (Адлер).