Обширен свят, пъстрота от езици. Едно е сигурно, където и да отиде даден човек, той милее за родното – за родната култура, родния народ, за родния език. Казват, че камъкът си тежи на мястото, камъкът – човекът, мястото – родната земя и език.
Тази статия е посветена на българския език – „език свещен на моите деди“ (Ив. Вазов).
Кратка история
Българският език принадлежи към групата на славянските езици, но значително се различава от тях, тъй като при него липсва неопределена форма на глагола, както и падежна система. Българският език се отличава и с богатото наличие на общо 9 глаголни времена.
Историята на българския език започва със създаването на глаголицата от славянските братя Кирил и Методий през 862 г. С помощта на глаголицата двамата братя превеждат Библията и други богослужебни книги от гръцки на славянски език.
След няколко десетилетия глаголицата е заменена от кирилицата, която се отличава с по-опростени очертания на буквите. Учениците на Кирил и Методий -Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий – се грижат за съхранението и разпространението на славянската писменост. С изключителна даровитост и мъдрост измежду тях се отличава Климент, който доразвива кирилицата и я кръщава на своя учител Кирил. Това поставя началото на старобългарския или старославянския език. Всички славянски народи говорят на него до периода на Ранното средновековие (IX-XII век),след което всеки от народите обособява свой собствен вариант. Но въпреки всичко тогавашния старобългарски език продължава да се счита за книжовна норма.
През Средновековието (XII-XVI век) българският език губи падежната форма. Този период се слави със силно литературно творческо присъствие и наситеност, които оставят своите специфични следи на българския език в днешната му форма.
Окончателното формиране на съвременния български език датира от периода на XVI век до наши дни. Писмеността му е стандартизирана на основата на източнобългарските диалекти от XIX в, а произношението се основава на източните и западни диалектни форми.
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – СИМВОЛ НА БЪЛГАРЩИНАТА
Историята помни, българинът помни. Какво е преживял, как е оцелял и не се е делял, а се е раздал. Едно от основните обединяващи звена на българския народ това е нашият колоритен език – българският език, символ на българщината.
Значения на „българщина“ според Института на българския език:
1. „Българско национално съзнание и национални особености, обичаи и др. „ ;
2. Остар. „Съвкупност от българи, които живеят в определено населено място“;
3. Рядко. Остар. „Българската земя, страната на българите; Българско, България“.
Какво е народ без писменост? Без средство за комуникация, национална идентичност и определеност.
Уважението на родния език на първо място е уважение към себе си. Грамотността и правилното използване на българския книжовен език е нещо, с което един българин трябва да се гордее и да прославя „всичко българско и родно“ (Ив. Вазов).
Живеем в технологично време, в което всяка информация е лесно достъпна и няма извинение за грешно написани прости думи или пък излишество от пунктуационни грешки.
Българският език е достатъчно богат, в него има около 200 000 думи и няма нищо по-патриотично от това един българин да използва цялата лексикална пъстрота на езика.
Разбираме ли собствения си език, разбираме своята идентичност и мисия като народ. Българският език изобилства от красота и благозвучие, от любов и мъдрост, от вяра и надежда в днешния ден. Всичко, което имаме е тук и сега, нарича се родина с име – България.
Завършваме тази статия с вечния Иван Вазов и негова незабравима творба:
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп –
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Пловдив, 1883
Иван Вазов
Автор: Кристина Атанасова
Facebook: Kristina Atanassova
@katanassova
