В наши дни съществуват 3 вида не истински скъпоценни камъни : синтетични, имитиращи и имитации.
Синтетичните камъни имат същия химичен състав, както природните но се отличават по вида и количеството на примесите.
Имитиращите камъни се правят от по-малко ценни минерали, приличащи на скъпите бижутерийни камъни.
Имитациите, това са стъклени и пластмасови украшения, които по вид са подобни на скъпоцнните камъни.
По синтетичен начин се получават : сапфир, диамант, рубин, александрит, изумруд, аметист, опал и др. Да се отличи синтетичния камък от природния, не е много сложно, тъй като практически не е възможно да се получи синтетичен камък без праховидни образувания на въздушни мехурчета, които са добре забелижими при разглеждане на камъка под 8 или 10 – кратна лупа. Необходимо условие, синтетичният камък да се нарече скъпоценен, е неговата кристалност. Опити за синтезиране на скъпоценни камъни са правени още в дълбока древност. Но дори най-простият по химичен състав камък , диамантът , дълго време не е бил синтезиран. Пръв е получил микроскопични диаманти англичанинът Хеней в 1880г. Но за рожден ден на синтетичният диамант е определен 15 февруари 1953г, когато след 23 години на изследване, са били получени 40 малки кристали на диамант. Можем логически за заключим, че родените под знака на Водолей определено трябва да носят диаманти.
За имитиращите скъпоценни камъни може да се каже, че тяхната технология е била усвоена от дълбока древност. За начините на изготвяне на тези камъни са се интересували още алхимикът Алберт Велики и философът Тома Аквински. Безцветните топази и сапфири са били представяни за диаманти. Основа за изготвянето на имитиращите камъни е било оловното стъкло страз, открито през 18ти век, наричано днес флинтглас.
Имитиращите скъпоценни камъни са широко използвани в бижутерията заради по-ниската си цена и възможността за създаване на камъни с перфектна форма и цвят. Въпреки че те нямат същата стойност като истинските скъпоценни камъни, те все още могат да бъдат красиви и достъпни алтернативи.
Използването на имитиращи скъпоценни камъни е напълно приемливо, стига купувачът да е информиран за това, което купува.
Имитациите са евтини подобия на скъпоценни камъни, изготвяни първоначално от стъкло. Още през 16ти век са изработвали имитации на перли от стъклени топчета, които са били получавани чрез вдухване на тестообразно стъкло в подходяща по размери тръбичка. При това са се стараели да получат топчета с неправилна форма, като тези на истинските бисери.
Днес химията е предоставила на тази промишленост богат арсенал от пластмаси за имитации на скъпоценни камъни. Така например, прозрачните полимерни материали са много подходяща суровина за изготвяне на твърде подобни на оригинала, имитациии на кехлибара. Начинът е следният – с остър предмет се бодва украшението на подходящо място. В случай че е пластмаса, ще се отчупи къстче. Кехлибарът не се троши.
