Тази седмица в „Черешката на тортата“ една от гостенките, която ще ни покаже своите кулинарни умения е авторката на романа „Глина“ Виктория Башлийска. Преди дни тя беше отличена с престижната нагарада на Столична библиотека – Писател на годината.
Ето какво каза самата тя по повод на наградата, цитираме нейни думи от фейсбук страницата й, които силно ни вдъхновиха!:
„С радост споделям, че днес ми беше връчена наградата „Писател на годината“ за 2024 г. от Столична библиотека. Наградата е на база читателски интерес към книгите ми. Благодаря на екипа на Столична библиотека, който работи с усърдие и устрем за увеличаването на четящите хора. Благодаря и на читателите за доверието в моята работа и за жаждата, с която четат. Жажда за хубави книги. Това виждам в последните месеци и години. Залите в библиотеките и училищата в страната са препълнени от хора, които имат нужда от книги и от разговори за книги. От хора, които четат. България чете!
И днес искам да поздравя всеки съвременен български писател, който не пести от силите си, за да се среща с хора, защото смятам, че в съвременността ни тъкмо живият контакт между автор и читател е това, което печели битката в името на книгите и четенето. А битката вече се води. Книги, написани с изкуствен интелект, се продават в милионни тиражи. Ако ти се чете, дори не е нужно да имаш книга – задаваш тема и няколко ключови думи, и Chat GPT е готов с историята за броени секунди. Та се питам, в действителност като тази, на какво ли се дължи нарастващият брой читатели в библиотеките?
За две години регистрираните читатели в Столична библиотека са се увеличили с 20 хиляди. Положителен ръст има и във всяка друга библиотека, която съм посетила. Вярвам, че причината за това е в сигурността, която библиотеката ни дава. Идваме тук, за да вземем в ръцете си книга, писана от човек за човеци. Тази книга ни я подава също човек – онзи, от чиято усмивка е роден всеки четящ – библиотекаря. Тук, в библиотеката като че ли все още го имаме уверението, че написаното е създадено с ум и тяло, че е било нечие преживяване, нечий смисъл, нечий живот. А и че някой друг също като нас се е смял на страница трийсет и втора и е плакал на двеста петдесет и седма.
Защото това ни се случва, когато четем. Когато четем, ние СТАВАМЕ хора. Четенето е най-човешкото действие. Вярвам, че днешните награди както на мен, така и на останалите автори, ни носят радостта, че книгите ни са стигнали до много хора. Но преди всичко ни носят отговорността да продължаваме битката за човешкото в книгите и за четящите сред хората. Нека я водим заедно!“
Снимки: Nevena G. Rikova
