В света на дизайна, страстта и предизвикателството се срещат, за да създадат нещо уникално – дом. Разговаряме с Боряна Чауш, интериорен и ландшафтен дизайнер, която сподели своята история, визия и вдъхновение в едно искрено и вдъхновяващо интервю.
Боряна е на 40 години, родена в София, но съдбата я отвежда в Пловдив, защото там среща своята половинка. Преди да се посвети на дизайна, тя се развива в сферата на търговията с автомобили. Повратният момент идва, когато Боряна разбира какво удовлетворение й носи организирането и оформянето на жилищното пространство. Наследената от баба й любов към градинарството и растенията допринася за решението й да се преквалифицира и да изучава интериорен и ландшафтен дизайн, а впоследствие и архитектура.
1. Как решихте да станете дизайнер?
Всичко беше един естествен процес на преосмисляне. Когато претеглиш всичко, което се е случило, и си преосмислиш приоритетите, решаваш, че искаш да правиш нещо, което те изпълва. Нещо, което те кара да се събудиш с усмивка. Създаването на дом не е лесна задача – изисква познания от строителството до историята на интериора, материалите и тяхното взаимодействие със светлината. Затова се наложи да се заема сериозно с ученето.
2. Кое е движещото за Вас в тази професия?
Любовта към реда и детайла. Всеки проект е вълнуващ, защото всеки човек е уникален. Ние опознаваме нашите клиенти и използваме тази информация, за да създадем място, което отговаря на тяхната същност. Най-голямата награда е да видиш усмивката на техните лица и да знаеш, че се чувстват наистина у дома.
3.Склонни ли са хората да ползват услугите на дизайнер за реализиране на семейните им жилища?
В последните години хората все повече се доверяват на интериорния дизайнер, защото наистина имат нужда да усвоят максимално пространство у дома за съхранение, а в същото време то не трябва да представлява т.нар. „зрителен шум“ и да създава визуален дискомфорт. Мебелните фирми предлагат огромно разнообразие от изключителни продукти, но не винаги те могат да се напаснат
идеално в жилищното пространство, нито пък да се комбинират. Затова хората се допитват до интериорни дизайнери, които не просто познават добре пазара и бързо могат да се ориентират кое е най-подходящо, но и често моделират мебелите, които биха били най-удачни при съответното жилище и нуждите на неговите обитатели, като по този начин успяват да усвоят и най-невероятните пространства и архитектурни особености.
4.До колко в София и Пловдив според вас се залага на „зелената“ градска среда като приоритет за здравето на населението, като места за отдих и рaзходка, забавление и не на последно място красиви площи?
В последните години ставаме свидетели на преосмисляне на градската среда и все по-ясно осъзнаваме нуждата от растителност. Няма как да не отбележа със задоволство и малко гордост, че се обновяват много градски паркове и градини, отдавна занемарени фонтани отново функционират. Все повече внимание се отделя на изграждането на велоалеи и пешеходна инфраструктура. Това, което остава е ние, гражданите, да променим начина си на мислене и да се научим да се придвижваме в градска среда или с градски транспорт, или с велосипеди. Говоря конкретно за България. Виждаме, че осигуряването на зеленина вече не се ограничава само до паркове и градинки, все повече сгради се сдобиват с фасадно озеленяване, много бизнес сгради освен
задължителните соларни панели имат и озеленяване на покрива, където работещите
могат да отдъхнат в обедната почивка и да се порадват на природа и слънце. Всичко това води до подобряване на средата в големите градове, тъй като растителността спомага за оформянето на климата, влияе директно върху температурата на въздуха, настилките и фасадите на сградите. А това предразполага всички ни да прекарваме повече време навън, заедно. Всичко това ни изпълва с надежда, че все пак бъдещето не е мрачно и покрито с дим от фабрики. А пък и самите ние можем
много да допринесем за по-красивия облик на градовете и по-здравословната среда – с по няколко саксии на балкона или градинка пред блока.
5. От няколко години наблюдаваме пик на строителството в големите градове. Какво е мнението ви по отношение на урбанизацията и презастрояването на градските терени?
Урбанизацията е динамичен процес, който макар да касае пряко хората, не зависи само от нас. Едни населени места замират, други се разрастват. Факторите за тези процеси са икономически, достъп до по-добър стандарт на живот, до по-добра медицинска грижа, не на последно място – по-добро образование. Наистина е неприятно, че предприемачите, опитвайки се да задоволят търсенето на жилища в големите градове, прекрачват границите и смаляват все повече зелените площи, от
които всички ние имаме нужда. Тук може би трябва да се потърси сметка на главните архитекти и те да обяснят към какви градоустройствени принципи и планове се придържат, давайки разрешението си за презастрояване, както и за усвояване на паркове и зелени площи. А иначе вярвам, че ако се осигуридостатъчно реално финансиране за развиване на бизнес и земеделие в по-малките
населени места, вероятно ще се избегне тази вълна от хора, търсещи препитание и
по-добър стандарт на живот в големия град.
6.С какви проекти се занимавате най-вече и защо?
На този етап се занимавам основно с интериорни проекти, по-малко ландшафтни. Предполагам, че е въпрос на време хората да се научат да се доверяват на специалисти и за създаването на техните дворове. Може би все още се плашат от това, че за оформянето на един двор трябва да се отделят доста средства за изравняване на терен, например, почистване, облагородяване на почвата,
изграждане на поливни системи, осветление, оформяне на настилки и алеи, съответно и изготвянето на дендрологичен план и подбор на растенията, съобразен с почвите, ослънчаването на терена, наклон и други особености. Може би тук е мястото да призова всички: приятели, не залагайте за двора само на тревни площи и туя или лейландии, нека има и цветя, много цветя! Пчелите имат нужда от това, а ние имаме нужда от пчелите. Освен това не забравяйте колко красиви и кичести са
плодните дръвчета на пролет, когато цъфтят. Печелим и бонус на есен – вкусни плодове, отгледани от нас. Така, че освен на декоративна растителност, залагайте и на такава, от която може да има полза за другите. Занимавам се също и с проектиране на къщи както сглобяеми конструкции, така и масивно строителство. Иначе моите лични предпочитания за изготвяне на проекти са определено
ландшафтните, те еволюират, променят се, стават все по-красиви всяка година, защото са изградени от жива природа. Ще си позволя да споделя нещо от Сакутейки, най-старият японски наръчник по градинарство – „градината трябва да създава усещане за мир и баланс, интегрирайки се безупречно с природната среда.“
7.Имате ли предпочитан стил на работа?
Моят стил на работа основно се съобразява с клиента, с неговият характер и потребности, начин на живот. По-скоро, може би, модерен. Като цяло хората тръгват с нагласата, че искат семпъл и изчистен дизайн, после неусетно се вмъкват елементи от други стилове, после пък понякога ги махаме. И така докато намерим точно това, което те чувстват като дом. Друг път започваме с идеята за нещо, което създава усещане за лукс, например гланцови покрития на мебелите, лъскави метални елементи, но в процеса на работа разбират, че не им носи уют и сменяме концепцията тотално. Финалният щрих обаче добавят те – клиентите. С мили малки подробности – начинът, по който оставят ключовете, забравената отворена книга на масата, фибата за коса на тоалетката, играчката на детето, аксесоарите на котето или кучето.
8.Остава ли ви време за личен живот и как отпускате от стреса?
Един интериорен дизайнер или архитект има динамично работно време, не работим стандартно от 9 до 5. Понякога ни сполетяват идеи и през нощта и ставаме да ги запишем. Тъй като работата ни е пряко свързана с креативността и въображението, не можем да се заставим веднага да ни дойдат идеи. Тогава минаваме на оглед по обекти, по магазини за аксесоари, мебели, настилки. Но когато имам свободно време, винаги, винаги съм сред природата. Това му харесвам на Пловдив –
близостта на Родопите! Един час с кола и си сред гори, пещери, живописни дефилета и ждрела. Може би би било много хубаво ако направят лифтове от Асеновград към планината, например. Докато живеех в София, често се качвах на лифта и от там кръстосвах Витоша на длъж и на шир – от с. Железница до Владая, от Чуйпетлово до Симеоново. Обожавам гората, морето и природата. Винаги действат зареждащо!
9.Вероятно сте запозната с нашия продукт против тревожност и стрес, нашите „Карти за щастие“, ползвате ли такива практики във вашето ежедневие?
Картите за щастие! Определено имаме нужда всеки ден да си припомняме фундаментални истини за живота, да се научим да го ценим и да бъдем благодарни.
Фокусирани в работата, трафика, задачите у дома, не си даваме сметка, че всеки ден ни е подарък. Човекът има навика да се фокусира винаги върху негативното, а картите ни напомнят, че монетата има две страни и че можем да видим красивото във всичко около нас. Хубаво е човек да ги има под ръка. Дали сутрин докато пие кафето на крак в кухнята или докато си дава кратка почивка на работа, може да издърпа една произволно, да прочете написаното и да помисли за кратко, да вдиша
и издиша, да си представи как ноздрите му се изпълват със свеж боров въздух, да отпусне ума. А после денят ще продължи различно. Те са като задължителната растителност в градска среда – имат рекреационни функции за ума и душата!
10. Ако трябва да оставите послание към вашите млади колеги, които тепърва навлизат в тази професия, какво би било то?
Не намирам себе си за достатъчно мъдра, че да поучавам другите, но все пак бих се обърнала към колегите, които сега навлизат в света на архитектурата и интериора – да не спират да учат, да бъдат търпеливи и любезни с хората, да осъзнават, че не работят за едни пари, а създават микро свят и изкуство, навлизат в крепостта на един човек и я градят заедно с него. За него. Че от пари имаме нужда всички е факт, но е важно какво оставяме след себе си и как нашето име ще се запомни.
Боряна Чауш ни напомня, че домът е повече от просто място за живеене – той е продължение на нашия характер и присъствието ни в света. А градовете, в които живеем, стават по-човешки и зелени, когато изберем да ги градим съзнателно и с любов.