25-годишната испанка Ноелия Кастильо почина в четвъртък в болница в Барселона след продължителна правна битка с баща си. Тя беше парализирана от кръста надолу вследствие на наранявания при опит за самоубийство през 2022 г.
През 2024 г. регионалното правителство на Каталуния ѝ разреши евтаназия, но процедурата беше спряна в последния момент поради възражения от страна на баща ѝ, подкрепен от организацията „Християнски адвокати“. След 18-месечна съдебна битка Европейският съд по правата на човека се произнесе в нейна полза.
Ноелия прекарва голяма част от детството си в домове за деца. Тя разказва за проблемите на баща си с алкохола, както и че е била сексуално насилвана от бившето си гадже и от няколко мъже в нощен клуб в следствие, на което тя скача от 5-тия етаж на сграда в опит за самоубийство през 2022г. Следват необратими травми на гръбначния стълб и частична парализа. Ден преди смъртта си заяви: „Искам да си отида с мир и да спра да страдам“.
Случаят предизвика дебат в Испания. Консервативната Народна партия и Католическата църква твърдят, че институциите не са я защитили. Левицата обаче посочва, че нейното желание е било саботирано от „правен кръстоносен поход“, който удължил страданието ѝ с близо две години.
Според испанския закон за евтаназията от 2021 г., всеки пълнолетен гражданин с неизлечимо или тежко хронично заболяване има право да поиска помощ за умиране. През 2024 г. са били одобрени 426 искания.
Кратък психологически анализ:
Историята на Ноелия Кастильо илюстрира дълбокото въздействие на кумулативната травма върху психиката. Ранна лишения, последвани от насилие и тежко физическо увреждане, формират у нея усещане за липса на контрол и сигурност. От психологическа гледна точка, продължителната правна борба, която ѝ отказва автономия дори в края на живота, може да се разглежда като форма на ретравматизация. Стремежът ѝ към евтаназия не е само реакция на физическа болка, а вероятно и опит да възвърне контрола върху собственото си съществуване – нещо, което ѝ е било системно отказвано през целия живот. Конфликтът между желанието на индивида да прекрати страданието и намесата на близки и институции повдига въпроса чий глас има значение в процеса на вземане на крайни решения, особено когато става дума за лице с комплексна психологическа травма.
