Явно сме в сезона на автобиографичните книги, тъй като още една звезда реши да издаде своя мемоар. Небезизвестният модел от 90-те Паулина Поризкова разголва душата си на едни от най-болезнените теми, свързани с безпокойство и депресия, несигурност и невидимост, стареене и менопауза, срещи на 50-те години, историята на нейния брак, както и голите снимки, съпътстващи кариерата на всеки един супермодел.
Родена в Чехословакия, Поризкова е отгледана от баба си. Силите на Съветския съюз нахлуват и родителите й антикомунисти са принудени да избягат в Швеция, докато майка й не се върща обратно за нея на шестгодишна възраст. Тя започва да работи като модел на 15 години, когато получава първия си апартамент в Париж, след което се премества в Ню Йорк на 17 годишна възраст. Бивше лице на Estée Lauder, Поризкова все още се занимава с мода. Дефилира за Fendi и се появява в кампании за La Ligne, Karen Millen, Camilla и Marc и Laura Geller Beauty. Известна е с това, че към днешна дата е една от най-естествените модели, които не се стремят да прикриват годините си, даже напротив- косата й е в натуралния си цвят и тя все още си позволява разголени снимки, тъй като не може да се отрече, че изглежда повече от страхотно.
Тя говори четири езика, държи реч за стандартите за красота и стареенето на фестивала за идеи в Аспен, има куче на име Лудвиг и котка на име Оскар.
В „Без филтър“, напрегнати мемоари от 240 страници, Поризкова се потапя в колекция от очаквани теми за ветеран модел. Едва ли има революционни аргументи срещу остаряването, но със сигурност присъстват хапливи коментари към моделската действителност – „Идеалната жена не беше жена. Тя беше момиче с определен ръст, въпреки че „няма разлика във височината в леглото” .
Поризкова твърде често разчита на тромави, провлачени метафори, оприличавайки скръбта на пристъп на хранително отравяне или надеждата на неуловим източник на светлина, като улавяне на светулка.
Мемоарите наистина оживяват – като стил и съдържание – когато Поризкова разбива фасадата на бляскавия си брак с Окасек. „Бях щастливата съпруга в рядък щастлив брак на знаменитост, който надмина шансовете си. Истината беше, че когато бях на 50, съпругът ми не ме беше докосвал от много години .” Това е особен удар за някой, чиято професия е свързана с външно физическо валидиране.
Поризкова за първи път се влюбва в Окасек, докато го гледа по MTV. Тя е привлечена от неговата чешка фамилия и неговия уникален външен вид: „Той беше Модилиани, а не бейзболна карта.“ Тяхната първоначална искра, запалена в нощта преди тя да участва във видеото „Drive“ на Cars през 1984 г., прераства в мания, която Поризкова сравнява с окупацията на нейната родна Чехословакия (сега Чехия) от Съветския съюз : „На 19 години гледах как Рик влиза в живота ми на своя танк и го приветствах с цветя и наздравици“, пише тя. „Да бъда завладяна, ме караше да се чувствам в безопасност. Бях си вкъщи.”
Тя си спомня, че Окасек е контролирал нейните приятелства и манекенските й изяви, но не й е забранил да позира гола, докато е бременна за известния фотограф Ървинг Пен. Печалбите й – като тогавашния й исторически договор за 6 милиона долара с Estée Lauder през 1988 г. – били депозирани „в семейния портфейл“, спомня си тя. „Нямах истинска представа какво се е случило с него.“ Поризкова избягва подредените заключения, но вижда завещанието на Окасек като „престъпление от страст“. Тя пише: „Сега се чудя дали това всъщност се дължи на обсебващата му любов към мен.“ Поризкова върви по деликатна линия, улавяйки техния сложен брак и множеството противоречиви истини в него. Тя вече не смесва любовта и господството. „Иска ми се да не бях предала контрола над себе си на някой друг“, пише тя. Въпреки това: „Все още го обичах. Обичам го и сега.”
По материали от : The New York Times