Помниш ли онова усещане в неделя вечер?
Тежестта в стомаха, която идва някъде около 20:00 ч. Поглеждаш към часовника и си пресмяташ колко часа сън ти остават, преди всичко да започне отново. Алармата. Градският транспорт. Безкрайните срещи. И онова усещане, че времето просто… минава.
А сега си представи друго.
Неделя вечер е. Утре е понеделник. И ти нямаш този кух камък в стомаха. Дори напротив – хващаш се, че мислиш с любопитство за утрешния ден. За хората, които ще видиш. За проекта, който те вълнува. За предизвикателството, което те кара да се чувстваш жива.
Звучи като фантастика, нали?
Аз дълго време мислех така. Свикнала бях с мантрата „работата не трябва да е приятна, за това ти плащат“. Приемах, че ще си хабя дните в нещо, което не ме изпълва, за да мога да си позволя „истинския живот“ след 17:00 ч. и през уикенда.
Докато един ден не осъзнах нещо ужасяващо: животът не започва в петък следобед.
Той се случва всеки ден. Включително в понеделник сутрин.
Тръгвам ли да търся работата, за която мечтая? Или да променя така, че сегашната да ме кара да се чувствам щастлива? Ето какво научих по пътя.
Първо: спри да мислиш за „мечтаната работа“ като за приказка
Най-големият капан, в който падаме, е да си мислим, че „мечтаната работа“ е някаква магическа дестинация. Ще пристигнеш там и всичко ще е розово, шефът ще е като Мерил Стрийп в „Дяволът носи Прада“ (но в добрата версия), колегите ще ти носят кафе и ще пееш докато вървиш по коридора.
Няма да.
Във всяка работа има лоши дни. Има хора, които не те разбират. Има скучни задачи, има напрежение, има срокове. Разликата е, че когато правиш нещо, което наистина резонира с теб, тези трудни моменти са просто част от пътя, а не цялата картинка.
Мечтаната работа не е тази, в която няма проблеми. Тя е тази, в която проблемите си заслужават да бъдат решавани.
Петте въпроса, които ще ти спестят 5 години лутане
Когато започваш да търсиш, е лесно да се хванеш за първото нещо, което изглежда по-добре от сегашното положение. За да не попаднеш от един капан в друг, си задай тези пет въпроса.
1. В кои моменти напълно губя представа за времето?
Сериозно. Сядам да правя нещо, поглеждам часовника и изведнъж са минали три часа без да усетя. Това не е задължително да е хоби (плетене, рисуване, готвене), може да е и нещо съвсем ежедневно – обичаш ли да организираш събития? Да помагаш на приятелки с проблемите им? Да пишеш статуси? Да редиш таблички в Excel? Там се крият следите.
2. Какво правя, когато искам да избягам от реалността?
Когато ти е скучно или ти е тежко, към какво посягаш? Готвене? Разходка сред природата? Четене? Пазаруване на дрехи? Това са нещата, които те презареждат. Ако успееш да вкараш поне елемент от тях в работата си, печелиш.
3. За какво ме питат приятелите?
Към коя тема се обръщат, когато имат нужда от съвет? „Ти си добра с парите, можеш ли да погледнеш“… „Ти разбираш от хора, как да постъпя с…“ Тези неща не са случайни. Това са твоите суперсили, които на теб ти изглеждат толкова естествени, че дори не ги забелязваш.
4. Какво правех, когато бях на 7?
Звучи като клише, но работи. Преди светът да ни каже какво „трябва“ да бъдем, ние си знаехме. Аз например обичах да измислям истории и да „издавам вестници“ за семейството. Ти? Обичаше ли да лекуваш куклите? Да строиш къщи от лего? Да командваш другите деца в игрите? Там е зародишът.
5. Какво би правила, ако знаеше, че няма да се провалиш?
А, този въпрос е страхливец. Истинският въпрос е: Какво би правила дори и да се провалиш? Защото, ако толкова много искаш да правиш нещо, че си готова и да не успееш, просто за да опиташ – това е.
А сега идва тежката част: страхът
Знаеш ли защо повечето жени остават в работа, която не харесват? Не защото нямат талант, идеи или амбиция. А защото познатото страдание е по-удобно от непознатата свобода.
Страхът ни шепне:
„Ами ако не стана?“
„Ами ако съм твърде стара/млада/неопитна?“
„Ами ако разбера, че всъщност не съм толкова добра, колкото си мисля?“
„Ами ако се наложи да започна от нулата?“
Да, ами.
Ами ако станеш? Ами ако точно ти си била чакана? Ами ако се окаже, че си родена за това? Ами ако животът ти най-накрая придобие цвят?
Ето какво правят жените, които успяват да прескочат този страх:
Те не зарязват всичко веднага. Недей да подаваш молба за напускане утре сутринта, ако нямаш спестявания за 6 месеца. Това не е смелост, а безумие. Започни отстрани. Курс вечер. Страничен проект. Доброволчество. Информационно интервю с някой, който вече работи това, за което ти мечтаеш.
Те приемат, че ще са начинаещи. Най-освобождаващото нещо на света е да си кажеш: „Добре, не разбирам. Уча се. Имам право да правя грешки.“ Когато спреш да играеш ролята на експерт, който всичко знае, изведнъж всичко става възможно.
Те търсят подкрепа. Мъжете кандидатстват за работа, ако отговарят на 60% от изискванията. Жените – едва ако отговарят на 100%. Защото чакаме някой да ни каже, че сме достатъчно добри. Е, ето: казвам ти го аз. Достатъчно добра си. Започвай.
Как да разпознаеш „твоята“ работа, когато я срещнеш?
Няма да е като гръм от ясно небе. Няма да светят светлини и да запеят ангели. Ще е по-тихо.
Ще усетиш някакво любопитство. После леко вълнение. После гласче, което казва „тва е за мен“ или „и аз мога да го правя по-добре“.
Когато четеш описанието на позицията, няма да мислиш „О, Боже, колко работа“, а ще започнеш да си представяш как точно ти би се справила.
Когато говориш с хора, които работят това, няма да ти е скучно – ще искаш да задаваш още и още въпроси.
Когато си помислиш дали да кандидатстваш, първата ти реакция няма да е „те сигурно ще изберат някой друг“, а „абе, аз всъщност ставам за това“.
Последната стъпка: започни, преди да си готова
Това е тайната, която никой не ти казва. Няма ден, в който внезапно да се почувстваш 100% готова. Няма идеален момент.
Винаги ще има причина да изчакаш: януари е лош месец за започване, лятото е лошо, преди Коледа е лошо, икономическата криза, личните задължения, умората…
Но животът няма режим „пауза“.
Затова започни днес. Не утре. Не в понеделник. Днес.
Изпрати този имейл, за който мислиш от седмици. Запиши се за този курс. Свържи се с този човек в LinkedIn. Извади си бележника и запиши пет идеи. Кажи на глас на някого: „Всъщност искам да опитам да правя…“
Няма гаранция, че ще успееш. Има гаранция, че ако не опиташ, никога няма да разбереш.
Аз познавам жени, които смениха кариерата си на 25, на 35, на 45, на 55. Познавам адвокатка, която стана градинар, счетоводителка, която стана фотограф, и маркетолог, която стана свещеник. Да, точно така.
Всички те казват едно и също: „Съжалявам само, че не го направих по-рано.“
Защото няма по-голям лукс от това да ставаш сутрин и да знаеш, че днес ще правиш нещо, което има смисъл за теб.
Така че, ето моят въпрос към теб тази неделя вечер, когато онова познато тежест се настани в стомаха ти:
Ако не сега, кога?
А ти? Страхувала ли си се да тръгнеш към мечтаната работа? Или вече го направи? Разкажи ни в коментарите – всяка история вдъхновява някоя друга жена, която все още чака знак.
