Днес скъпи читатели, на 14- ти юни – международния ден на кръводарителя, ви срещаме с един специалист с над десет години опит в хематологията.
Роден и израснал в гр.Струмица, Р.Северна Македония, днес той работи в Клиниката по клинична хематология при УМБАЛ “Св.Георги“ гр.Пловдив.
Избира тази специалност, защото кръвните болести са комплексни и динамични. Според него те съчетават директната грижа за пациента с иновативни научни подходи. Освен клиничната практика, той се стреми да прилага най-новите методи на лечение и по този начин да подобрява на ежедневна база грижата за пациентите.
Огромно удоволствие за нас като медия е да ви представим този искрен и непринуден, но също така и доста информативен за всички нас като хора, разговор с д-р Васко Гръкланов.
- Кой беше моментът, в който разбрахте, че искате да се занимавате точно с хематология?
Още по време на обучението по медицина, когато минавах стажа си по педиатрия, осъзнах колко вълнуващи са кръвните заболявания. Провеждах стажа в детското онкохематологично отделение и бях впечатлен от знанията и грижата към пациентите от страна на Д-р Ангелина Стоянова. По време на стажа също така видях колко важно е навременното поставяне на диагнозата и колко голямо удовлетворение носи успешното лечение. След този момент хематологията ми стана страст и призвание.
- Защо останахте в България, а не някъде по света като опция за работна реализация?
Избрах да продължа кариерата си в България, защото тук виждам голям потенциал за развитие на здравеопазването и имам възможност да допринеса с опита и знанията си. Българските пациенти са близки до моето сърце – тяхното доверие ме мотивира да давам най-доброто от себе си. Макар че съм получил предложения за работа в чужбина, винаги съм вярвал, че промяната в здравната система започва с отдадените специалисти, които работят тук. Желанието ми е да участвам в подобряването на медицинските услуги, като прилагам най-модерните методи на лечение и да споделям опит с колегите си.
- Как се грижите за себе си след тежък работен ден или след загуба на пациент?
Работата на хематолога е емоционално натоварена и честно казано невинаги е лесно да се поддържа баланс между професионалния и личния живот. Медицината за мен не е просто професия – тя е начин на живот, който често остава с мен и извън стените на болницата. Загубата на пациент или тежките клинични случаи са неща, които трудно се оставят зад гърба. Затова се старая да намирам време за пътувания и за близките си хора. Тези моменти ми помагат да се заредя с енергия и да продължа да давам най-доброто от себе си за пациентите. Когато съм в болницата, знам, че мога да разчитам и на подкрепата на колегите – заедно споделяме трудностите и си даваме опора.
- Как бихте обяснили на дете какво прави хематологът?
„Знаеш ли, че в тялото ти има милиарди малки помощници? Те пътуват в кръвта ти и всеки ден вършат важна работа. Червените кръвни клетки са като малки куриери, които носят кислород до всички части на тялото. Белите кръвни клетки са смели супергерои, които се борят с микробите. А тромбоцитите са като майстори, които поправят раничките, когато се удариш.
Аз съм хематолог – лекарят, който се грижи за всички тези помощници. Когато някой от тях се разболее, умори се или не си върши добре работата, аз го откривам и му помагам да стане отново силен. Все едно съм треньор на един голям отбор от супергерои, който се намира вътре в теб и работи денонощно, за да си здрав, силен и да можеш да играеш, да учиш и да се забавляваш!“
5.Има ли храни, навици или витамини, за които хората вярват, че помагат на кръвта, а не са научно доказани?
Да, има много митове за „супер“ храни и магически добавки, които уж подобрявали кръвта. Например често се смята, че само с консумация на червено цвекло или спанак може да се „излекува“ анемия. Въпреки че тези храни съдържат желязо и витамини, сами по себе си не са лек – необходим е цялостен подход с разнообразна и балансирана диета и медицинско наблюдение. Също е заблуда, че приемането на големи дози витамини или чайове ще реши проблема – напротив, например чаят след хранене намалява усвояването на желязото от храната. Най-доброто, което човек може да направи за кръвта си, е да се храни пълноценно (с месо, риба, зеленчуци и зърнени храни), да води активен начин на живот и да следва препоръките на лекаря си.
6.Какви изследвания на кръвта бихте препоръчали на човек над 40 години за профилактика?
На хората над 40 години силно препоръчвам редовни профилактични прегледи. Поне веднъж годишно е добре да се прави пълна кръвна картина (ПКК), която показва нивата на хемоглобин, белите кръвни клетки и тромбоцитите. Това изследване може да разкрие анемия, възпаление или други отклонения преди да се появят симптоми. Освен това е важно да се следят основни показатели като кръвна захар и холестерол, тъй като и те влияят на здравословното състояние. При необходимост добавяме и специфични маркери – например феритин (за запасите от желязо), витамин B12 или фолати, особено ако се наблюдава хронична умора или други оплаквания. Винаги съветвам профилактиката да бъде индивидуална: при наличие на други хронични заболявания или фамилна обремененост може да има и допълнителни кръвни тестове.
7.Има ли „суперхрана“ за кръвта, която наистина работи според доказателствата?
Няма нито една храна, която сама по себе си да е вълшебен лек за кръвта. Здравето на кръвта зависи от цялостната диета и начин на живот. Важни компоненти са достатъчният прием на желязо (от червено месо, риба, зеле, бобови култури) и витамини от група B (в яйца, млечни продукти, ядки), както и антиоксиданти от плодове и зеленчуци, които предпазват кръвните клетки. Хората често наричат „суперхрана“ спанак или цвекло заради полезните им вещества, но те са част от балансираната диета, а не самостоятелно лекарство. Дори храни, представяни като „суперхрани“ (напр. спирулина или асаи), нямат доказано еднозначно действие при заболявания на кръвта. Най-ефективното средство е разнообразното и пълноценно хранене, подкрепено с редовна медицинска грижа.
8.Коя е най-честата грешна представа за кръвните болести, която срещате сред пациентите?
Една от най-разпространените заблуди е, че анемията е самостоятелно заболяване, а не само симптом. Много пациенти вярват, че просто трябва да вземат желязо или да ядат „по-много месо“, без да търсят истинската причина (напр. кръвозагуба или хронично възпаление). Така често пропускаме да лекуваме основното заболяване. Друга честа заблуда е, че левкемията винаги е фатална диагноза. Модерната хематология доказва обратното – много видове рак на кръвта днес се лекуват ефективно или могат да се превърнат в хронични състояния с контрол. Понякога обяснявам на пациентите, че завишен брой бели кръвни клетки не означава непременно левкемия – може да е инфекция или реакция на организма. Винаги се старая да разбивам страховете на пациентите с точна информация и надежда за успеха на лечението.
9.Как се различава лечението на кръвните болести днес спрямо преди 20 години по начин, който би учудил обикновения човек?
През последните две десетилетия лечението на кръвните болести се промени коренно благодарение на научните открития. Например, преди 20 години хроничната миелогенна левкемия се лекуваше предимно с агресивна химиотерапия и времето за живот беше ограничено. Днес тя почти не намалява очакваната продължителност на живота – това е възможно благодарение на таблетните терапии (инхибитори на тирозин-киназа), които блокират „погрешните“ сигнали в раковите клетки. Наистина може да звучи невероятно, но много пациенти с тази диагноза водят нормален живот само с хапчета. Друг впечатляващ напредък е появата на имунотерапията: днес се прилагат методи като CAR T-клетки и моноклонални антитела, които „обучават” имунната система да разпознава и унищожава раковите клетки – преди 20 години такива методи бяха практически експериментални. Също така сега разполагаме с прецизни генетични изследвания и нови лекарства (малки молекули и биологични агенти), които позволяват много по-щадящо лечение с по-малко странични ефекти. Ако обяснявам това на обикновен човек, казвам: преди за диагнозата „рак на кръвта” почти нямаше надежда, а днес много пациенти оздравяват или живеят сравнително нормално благодарение на тези иновации. С две думи, в момента наука и технологии дават истинска надежда – това сигурно би изненадало всеки, който е чувал старите представи.
10.Случвало ли ви се е самият вие да сте пациент и това да промени начина, по който общувате с болните?
Да, този опит ме обогати като лекар и човек. Преди няколко години преминах през лични здравословни проблеми и се почувствах на мястото на пациента. Тогава осъзнах колко е важно лекарят не само да поставя диагнози, но и да общува с болния човечно и разбираемо. Научих колко много означават усмивката, търпението и простите обяснения – особено когато човек изпитва страх и несигурност. Оттогава още по-усилено обръщам внимание как говоря с пациентите: винаги проверявам дали са разбрали информацията, насърчавам ги да задават въпроси и обяснявам стъпка по стъпка всяка процедура. Убеден съм, че моят личен опит прави лечението по-пълноценно, защото тогава пациентът се чувства по-спокоен и подкрепен.
11.Какъв съвет бихте дали на млад студент по медицина, който се двоуми между хематология и друга специалност?
Съветвам го да следва вътрешния си порив и интерес. Хематологията е специалност, която съчетава лабораторна работа със забележително важно общуване с пациентите – подходяща е за хора с любознателен ум и емпатия. Ако студентът обича да изследва човешката биология на „микрониво” и да помага на хората да се излекуват от хронични или редки заболявания, хематологията може да му донесе голямо удовлетворение. Добре е да потърси стаж в хематологично отделение и да усети атмосферата – това ще му помогне да прецени дали специалността го вдъхновява. В крайна сметка няма абсолютно правилна или грешна специалност – важно е избраният път да зарежда младия лекар с енергия и мотивация, защото когато работиш с отдаденост и оптимизъм, успехът не закъснява. Желая на всеки млад лекар смелост в избора и удовлетворение по пътя на знанията!
Вярата ми е, че с оптимизъм и всеотдайност можем да вървим напред и да помагаме повече на пациентите.
