Днес ще си поговорим с Карина Бялкова – клиничен психолог на частна практика в град Пловдив. Тя завършва магистратура в University of Indianapolis през 2012г., след което се връща в България и започва работа в частни здравни заведения.
През 2021г. става първият български психолог, сертифициран в когнитивно-поведенческа терапия директно от Института Бек, САЩ. Същата година започва обучението си във втора психотерапевтична школа – Терапия на Реалността (ТР)към Европейски Институт по Терапия на Реалността, Словения.
Към момента е секретар на Българска Асоциация по Терапия на Реалността. Целта на сдружението е да популяризира приложението на ТР като консултативен и психотерапевтичен метод.
- Здравей Карина, тъй като се познаваме от години ще си позволя да говоря на „Ти“. Нека започнем този разговор с директен въпрос: Имат ли изграден навик българите да следят състоянието на психичното си здраве?
Краткият отговор е „Не”. Но ако се въздържаме от генерализиране, ще видим, че всъщност има много положителни тенденции. Най-важната от тях, според мен, е справянето с двуполюсното мислене по правата „психично здраве” и „психична болест”. До преди десетилетие, когато започнах работа в България, широко разпространено беше схващането, че ако не страдаш от психично заболяване, значи си психично здрав. Това е една бърза и ефективна категоризация, но за съжаление, погрешна. Защото психичното здраве не е просто отсъствие на диагностицирано заболяване. То е начин на живот, светоусещане за безопасност, обща удовлетвореност от настоящето и способност да се изграждат пълноценни връзки с околните.
Все повече млади хора са изключително добре информирани за това и са отворени към възможността за помощ от специалисти. Най-ниско представената в практиката ми възрастова група е 55+. Там все още е жива стигмата, че към психолози се обръщат само „лудите”, че всеки трябва сам да се справя с житейските предизвикателства и че специалистите в сферата на психичното здраве нямат с какво да му помогнат.
- Напоследък се наблюдава тенденция на ориентиране на хората към психотерапия. Според теб на какво се дължи това?
Три са основните фактори. Първо, достъпът до информация. Днес е изключително лесно да се осведомиш за всичко. Когато хората дойдат при мен, те вече са проучили симптомите си, проучили са различните възможности за консултация, избрали са си теоретично направление, което им пасва и идват с доста реалистични очаквания.
Второ, процесът на дигитализация. В световен мащаб буквално ежедневно се организират онлайн събития, отворени за всички. Хората имат възможност пряко да се ангажират в преживелищен опит от хола си. На живо също се организират голям брой групови събития където хората могат да се докоснат до терапевтичния процес. Когато опиташ нещо такова си много по-склонен да се посветиш на дългосрочна работа.
И трето, животът става все по-несигурен, а това притиска много хора. Болести, войни, инфлация, растящи лихви – на този фон капацитетът ни за взимане на решения бързо се изчерпва и по-скоро се нуждаем от външна помощ.
- Ти конкретно, защо се насочи към тази професия?
Защото не ме биваше по математика. Това е в кръга на шегата, разбира се. Изисква се много добра статистическа подготовка за провеждането на психологически изследвания. Но всъщност мен отдавна ме занимава въпросът как така някои хора не са щастливи.
Представете си един свят, където като се разминаваш с човека на улицата, кимваш и се усмихваш, като чакаш на опашка спокойно можеш да заговориш човека до теб, за да минава времето по-бързо, като шофираш, всички си спазват правилата за движение, а ако се почувстваш самотен, можеш да се отбиеш у съседа за едно кафе. Свят, в който учителят иска да те научи на нещо, лекарят иска да те излекува, журналистът иска да те провокира да мислиш и т.н.
Колкото повече хора са доволни, толкова по-лесно осъществим е такъв свят. А психологическото консултиране помага на хората именно за това – да се научат да бъдат щастливи.
С Боба Лойк, Генерален Секретар на Европейската Асоциация по Терапия на Реалността по време на международната конференция „Дни на Леон Лойк“ Блед, Словения
- Нека поговорим за бърнаут… До колко е просто едно модерно понятие и до колко реален факт, който все по-често атакува активно работещите хора?
Бърнаут е модерна дума за стар феномен. Той не е нищо повече от комбинация от преумора и загуба на мотивация. Атакувал е хората откакто свят светува.
В България просто е закъснял, но те много неща ни се случват със закъснение. В никакъв случай не твърдя, че не е реален – много са хората, които наистина са преуморени и демотивирани на работното място. Това е факт. Но за това явление допринасят всички онези фактори, които споменах и по-горе: несигурността, бързите промени, изискването постоянно да се адаптираме, както и обществено-политическата реалност в България.
Бърнаутът е функция на капитализма. Докато не се научат да бъдат доволни, капиталистическите общности ще страдат от демотивация и преумора – и работодателите, и работещите.
- А как да си помогнем тогава да не „прегорим“ в работната сфера?
Още китайските духовници са знаели, че обратното на преумората не е почивката, а положителните преживявания. Така че рецептата е ясна – създайте си повече положителни преживявания. Но не грандиозни, скъпи, еднократни такива, а малки стъпки, които да внедрят удоволствието в ежедневието ви. Проблемът на нашето съвремие е, че продуктивността е издигната в култ, а удоволствието носи чувство на вина. А това е противно на природата ни.
- Какво е мнението ти относно книгите за самопомощ? Работят ли наистина?
Всички книги работят! Четенето е едно от най-добрите неща, които можете да направите за себе си. Развива когнитивните способноси, обогатява лексиката, помага за изграждане на връзки между идеи. А конкретно книгите за самопомощ – трябва да сте много наясно с каква цел ги ползвате.
Основното нещо, което работи при тях е да те накарат да обмислиш положението си. Ако искаш да получиш доза краткотрайна мотивация или друга гледна точка, резултатът е гарантиран. Ако обаче очакваш да разрешиш проблем, който имаш чрез книга за взаимопомощ, нещата не са толкова елементарни. Не познавам човек, отслабнал с прочитане на книга за отслабване. Това, което го пише вътре, сигурно вече го знаеш. Но за да решиш проблема се изисква много повече. Та и в психологията е така. В края на краищата една книга струва между 10 и 20 лв – ако работеха, едва ли щях да консултирам още.
- Повече мъже или повече жени се обръщат към теб за помощ? Склонен ли е в този контекст българският мъж към психотерапия или той е свикнал „да се оправя сам“ с проблемите?
Жените са повече. Но изпреварват с малко. Различието е по-скоро във възприемането на проблем. За жената е достатъчен проблем да се почувства неудовлетворена по някакъв начин. Жените са тези, които на първата среща ми казват „Не съм сигурна защото точно съм тук,но…” Докато мъжете винаги знаят – пристрастяване към хазарта, загуба на работа, обмисляне на развод или нещо друго. За тях винаги има нещо конкретно, което искат да разрешат, но ги затруднява взимането на решение. Точно защото са свикнали да се справят сами, и то без много приказки. В този контекст, те наистина откриват силата на говоренето и маргиналните печалби при тях са огромни.
Консултативен кабинет „Пловдив Терапи“ на ул. Родопи 114
- Къде се намира тревожността в скалата от 1 до 10 като проблем на съвремието ни, още повече след пандемията от Covid-19?
25! Не преувеличавам. Това е световна тенденция, потвърдена от много анализи. Тревогата е страх – неопределен страх от бъдещето. Тя е естествена и необходима човешка емоция, която има за цел да осигури оцеляването ни. Тревогата е също и черта на характера – някои хора са по-тревожни, т.е. по-лесно се притесняват. Тревожността като психично разстройство обаче е нещо много по-инвалидизиращо. Когнтивно-поведенческата терапия дава много опростена формула за тревогата на индивидуално ниво – преувеличаване на заплахата и подценяване на ресурса ни за справяне. На социално ниво, CoVid-19 инвалидизира обществото с посланието „Ти не можеш да оцелееш или да спасиш близките си, ако не следваш тези стъпки!” В следващите няколко години ще лекуваме тази травма.
- Как да разберем, че имаме нужда от терапия?
Чувствате се зле? Вземете си направление от личния лекар за психиатър. Не са опасни хора, познавам достатъчно. Той ще ви диагностицира – имате ли психично разстройство или не. Ако имате, имате нужда и от психотерапия, независимо дали решите да приемате лекарства или не. Някои психиатри са квалифицирани психотерапевти и могат да ви предложат консултации, други не са и ще ви пренасочат.
Това, което се случва с повечето хора обаче е, че те не покриват критериите за психично разстройство – в крайна сметка нещастието не е патология. И тук е ролята на психолозите-консултанти. Тяхната специализация е по-кратка, но могат да ви помогнат в широк спектър от житейски проблеми. В този смисъл, няма човек, който да не спечели от психологическо консултиране.
- В световен мащаб много се говори на темата с половата идентичност и все по-голямото разнообразие по отношение на половете. Според теб, готови ли сме в България като общество да бъдем толкова свободомислещи и приемащи по отношение на различните хора?
Престъпления на омразата има във всяка държава, както и във всяка държава има свободомислещи и приемащи хора. Но за да си свободомислещ, първо трябва да си мислещ и после, информиран. Половата идентичност се учи в средното образование – не си спомням в девети или десети клас беше, когато по биология разбрахме как не всеки се ражда биологично мъж или жена.Е явно до завършването го забравяме.
Да се опитваш да „натикаш” тези хора в някакви кутийки, за мен е неморално. От друга страна пък, едни други хора взеха да преекспонират това. Хората в световен мащаб обичат да преекспонират, нали си говорихме и за Ковид по-рано. Имаме нужда от повече толерантност, да, но пък издигането на толерантността в култ, както направи ЕС, е малко преувеличено.
Здравето винаги е в баланса – загубим ли баланса, нещо някъде ще се „разболее”, я в индивида, я в обществото. А може дори и в двете. В тази връзка, работя про боно с транс-общността в Пловдив, така че ако някой се чувства „натикан в кутийка” е добре дошъл – няма да му струва нищо.
- В заключение, би ли ни дала съвет как да поддържаме психиката ни в добро здравословно състояние?
За мен между физическото и психическото здраве има знак за равенство. Ако ходите на профилактични прегледи, ходете и на профилактични психологически консултации. Но не очаквайте чудеса ако не полагате усилия – добър сън, балансирано хранене, редовна физическа активност, въздържане от прекомерна употреба на алкохол, никотин и кофеин са основите на здравето.
Оттам нататък задължителни са близките отношения с поне един човек, както и прекарване на време, макар и малко, в нещо, което ви носи удоволствие. Успеете ли да изградите добър баланс между работата, личния живот и социалния свят, вероятността да понасяте житейксите предизвикателства с лекота е голяма.