В последните години думата икигай навлезе ударно в лексикона на личностното развитие. Заобиколена е с ореол на мистична японска мъдрост, диаграми с четири пресичащи се кръга и обещание за вечно щастие. Продава ни се като готова рецепта, формула, която ако попълним правилно, ще ни издаде „смисълът на живота“.
Но като психолог, който работи предимно с жени, виждам нещо друго. Виждам, че за много от нас икигай се превръща в поредния перфекционистичен капан. Още една задача, която трябва да изпълним, още една роля, която трябва да дефинираме перфектно, за да сме „достатъчно добри“.
Нека разбием това.
Какво не е икигай?
Преди да търсим отговора, нека изчистим митовете.
-
Не е вашата кариера. Много жени влизат в моя кабинет с думите: „Работата ми не е моят икигай, значи нещо не е наред.“ Грешка. Вашият икигай може да е в това да отглеждате децата си, да градите общност, да рисувате в свободното си време или дори в умението да създавате уют в дома. Той не е задължително заплатен.
-
Не е фикс идея или страст. Очакваме икигай да дойде като гръм от ясно небе – „Еврика!“ Но за повечето жени, особено за тези в „периода на прехода“ (около 30-40-годишна възраст), икигай се усеща като тих шепот, а не като вик. Той е усещането, че сте на правилното място, а не фойерверкът от емоции.
-
Не е статично състояние. Това е най-важното. Смятаме, че веднъж намерили своя икигай, ще живеем завинаги в блаженство. Но животът се променя. С напускането на дома на децата, със смяната на работата, с менопаузата, с остаряването на родителите – нашият източник на смисъл се трансформира.
Психологическата същност на икигай
В превод от японски, „ики“ означава живот, а „гай“ – стойност или полза. В груб превод – „причина да станеш сутрин“. Психологията на смисъла (вдъхновена от Виктор Франкъл) ни казва, че хората не могат да оцелеят без смисъл. Но Франкъл добавя нещо критично: смисълът не може да бъде даден, той трябва да бъде открит в конкретната ситуация.
Икигай е мостът между това, което сте, и това, което светът има нужда от вас.
За жените този мост е особено сложен, защото сме свикнали да бъдем „за всички“. Ние сме толкова заети да сме смисъл за другите (за партньора, за децата, за работодателя), че забравяме, че трябва да имаме смисъл за себе си.
Как да намерим НАШИЯ икигай? (Практическо ръководство)
Забравете за диаграмата с четирите кръга. Тя е твърде рационална за една дълбока емоционална и духовна нужда. Ето 5 стъпки, базирани на гещалт-терапията и позитивната психология, специално за жената днес.
1. Спрете да търсите „Величието“, потърсете „Малкото“
Жените сме възпитавани да искаме да сме изключителни. Икигай обаче често живее в малките неща.
Запитайте се: „Кога за последен път загубих усет за време?“
Не мислете за конференция или голям проект. Може да е било докато подреждате цветята на балкона, докато слушате приятелка и й давате съвет, или докато готвите любимото ястие на детето си. Икигай е в потока (flow) – в състоянието, в което умът ви е тих, а ръцете ви са заети.
2. Отделете „Това, в което съм добра“ от „Това, което ме кара да се чувствам жива“
Това е клопката на „дълга“. Много жени са изключителни мениджъри, счетоводители или майки, защото са научили да бъдат такива. Но икигай не е само компетентност. Той е усещане.
Направете този експеримент: Вземете лист. Напишете всички неща, в които сте добри. След това задраскайте всички, които ви изтощават. Това, което остане, са вашите силни страни, които носят енергия. Там е вашият икигай.
3. Попитайте болката си
Това звучи контраинтуитивно, но е дълбоко. Икигай често се ражда от собствените ни рани или от нуждите на общността около нас.
-
Какво ви мъчеше като дете и все още ви вълнува?
-
Каква несправедливост във вашия свят ви кара да искате да действате?
Когато съчетаем личната си болка с дарбата си да помагаме на другите, получаваме не просто кариера, а призвание.
4. Премахнете „Трябва“ от речника си
Икигай не търпи насилие. Ако се чудите „Трябва ли да рисувам, след като съм ходила на уроци 10 години?“, вероятно отговорът е „не“. Икигай отговаря на въпроса „Искам ли да стана за това утре сутрин?“.
Ако сутрин ви тежи мисълта за задълженията, това не е ваш икигай. Това е социална конструкция. Вашият икигай ви кара да скочите от леглото с лекота, дори и да ви е страх от предизвикателството.
5. Приемете цикличността (Периоди на „затишие“ са нормални)
Тук идва най-важният психологически нюанс: Жените сме циклични същества. Нашият хормонален цикъл, фазите на живота ни (мома, майка, мъдра жена) ни карат да сменяме фокуса си.
Има фази, в които икигай ще бъде грижата за новороденото. Има фази, в които ще бъде кариерният възход. Има фази, в които ще бъде тишината и възстановяването.
Ако се чувствате загубени в момента, не бързайте да търсите „новия си икигай“. Може би сте в зимен период – период на покой, преди новата пролет на действието. Позволете си да не знаете. Позволете си да търсите.
Заключение: Икигай като компаньон
Икигай не е съкровище, което трябва да откопаете веднъж и да го заключите в сейф. Той е компаньон, който върви до вас.
Като жена, вашият най-голям икигай може да се окаже не в това да правите нещо, а в това да бъдете – да бъдете автентични, да бъдете свързани със себе си. Когато спрете да се опитвате да станете „интересни“ или „успешни“ и започнете просто да следвате любопитството си, радостта си и състраданието си – тогава икигай ви намира.
Той не е дестинация. Той е усещането за вятъра в косата, докато карате колелото на живота си. И най-хубавото е, че вие държите кормилото.