Представяме ви една твърде позитивна млада двойка. Казваме „твърде“, защото в последно време сме свидетели на доста тежка заобикаляща ни действителност и като че ли не ни остава място за повече вяра в доброто и истинското.
Признаваме си веднага, че от доста време гледаме видеата им в мрежата и определено сме им фенове. Става въпрос за Мони и Цеци или както те са се кръстили @boho.soulz.
Тези енергични симпатяги се прибират в България след доста години в Канада, решават да си закупят стара селска къща и последните няколко години се отдават на непрестанни и интензивни ремонти по стягането на къщата. Това поне знаем от видеата им, но днес ще си поговорим и за други теми, които може би са останали малко в периферията на ремонта.
Предлагаме ви да прочетете нашето интервю, което дава една интересна гледна точка за живота в чужбина, селото като алтернатива на града и каква е цената, която плащаш, за да се бориш за мечтите си.
- Да започнем с малко предистория, разкажете ни как и защо се озовахте в Канада?
Заминали сме за Канада с родителите си, когато сме били на по 15 години. Цеци заминава през 2006, а Мони през 2012. По това време (по думите на родителите ни), те не са имали особено благоприятна среда за отглеждането ни тук и както много други наши сънародници – просто са решили да търсят по-добро бъдеще в чужбина.
- Как протичаше животът ви там? Имаше ли нещо, което конкретно да не ви устройва като ежедневие?
Животът в Канада (и в западния свят като цяло) е изключително забързан. Буквално живееш, за да работиш. А когато се устроиш добре и получаваш по-добро заплащане, нямаш време да си “харчиш парите”, защото отново трябва да работиш. Отпуските са изключително кратки, а ако искаш да пътуваш – всичко е много далеч. Та в този свят се чувствахме като затворници. Изкарвахме добри пари, но от толкова работа нямахме време да сбъдваме мечтите си. И това ни натъжаваше.
- На какво ви научи животът в чужбина?
На първо място ни научи да ценим България такава, каквато е. Да я обичаме и приемаме с всичките и предимства и недостатъци. Както се казва – оценяваш нещо, когато го загубиш. Погледът към България отвъд океана ти отваря очите за много неща. Позволява ти да си направиш сравнение и да видиш, че навсякъде по света има проблеми… затова е най-добре да сме у дома и да решаваме нашите.
Разбира се, там се научихме и да работим здраво, за да сбъдваме мечтите си.
- Кога дойде повратният момент на взимане на решение за завръщане към България?
Ами.. аз (Мони) бях взела решението, че ще се върна в България още с качването на самолета за Канада през 2012. Тогава коренът ми имаше нужда да чуе, че ще се върна и докато качвах стъпалата към самолета си обещах, че някой ден ще се върна.
А истинското решение за окончателно връщане дойде през 2018. Бяхме прекарали 40 дни в България през лятото, срещайки се с много и различни хора. Обикаляхме различни райони и “опипвахме почвата”. Разпитвахме хората как е животът тук, какви трудности срещат и т.н. Прибрахме се в Канада и ни стегна сърцето. Просто знаехме, че мястото ни вече не е там. Имахме мечта, направихме си план и започнахме да действаме, за да го случим.
- И може би съвсем логичният следващ въпрос- защо на село?
Защото на село е най-хубаво. Шегуваме се… навсякъде е хубаво. Усещането го създават хората и вярваме, че всяко място може да бъде дом. За нас беше важно да живеем на тихо, спокойно и чисто място, което да е близо до природата. Да можем да притежаваме дома си, без да се налага да изплащаме ипотека, да можем да си отглеждаме чиста храна. И най-вече да работим нещо, което да ни позволява да споделяме възможно най-много моменти заедно. Просто селото ни даде всичко това.. и много повече.
- Сега, за хората, които не са гледали видеата ви( горещо им го препоръчваме) трябва да отбележим, че вие не просто правите ремонт. Вие буквално разкостихте къщата, която сте закупили, защо избрахте този вариант?
За нас това беше единственото нещо, което можехме да си позволим финансово. Много по-лесно е да строиш нещо от нулата, защото всичко е проектирано и подредено според твоите нужди. Но това изисква много голям финансов запас и време, с които ние не разполагахме. Затова избрахме да си купим къща, която се нуждае от основен ремонт, но в която да можем да живеем на първо време, и да си я стегнем с наш труд. Този вариант в пъти по-труден и скъп, но пък ти дава повече време, в което можеш да събираш пари и лека-полека да преправяш всичко.
- Това че сте постоянно заедно- живеете заедно, ремонтирате рамо до рамо, по-скоро плюс ли е при вас или вече се е превърнало в навик?
За нас това е най-голямата благословия. Да можем да прекарваме дните си заедно, да споделяме всички радости и трудности. Да се справяме с предизвикателствата рамо до рамо. И да се научим да съжителстваме до такава степен, че да нямаме нужда от почивка един от друг. Определено този начин на живот/работа е направил връзката ни много по-здрава и устойчива.
- И в този ред на мисли, можете ли да дадете на читателите ни някакви изпитани съвети за дългогодишно работещо съжителство?
Общувайте. Споделяйте си всичко – това, което ви радва, но най-вече това, което ви тревожи. Много пъти неразбирателствата и “скандалите” стават защото е имало грешка в комуникацията. Единият си е мислил едно, а другият друго.. не са се разбрали и всеки има различни очаквания за дадена ситуация. Когато всичко се изговори предварително, очакванията са ясни и за двете страни и всеки знае какво трябва да (не) се направи, нещата вървят много по-плавно.
- На какво ви научи селският живот за тези няколко години, откакто го практикувате активно?
На търпение. Когато живееш в ритъма на Природата и тя до голяма степен определя ежедневието и битието ти, осъзнаваш, че всичко се случва с нейното темпо. И да искаш по-бързо да дойде пролетта, няма как да стане. И да искаш да се стъмва по-късно, за да можеш да отхвърлиш повече работа – няма как да стане. За всяко нещо си има точно определен момент и всичко се случва в най-правилното време. Учим се да живеем без да бързаме.
- Един малко по – практичен въпрос, един ден когато семейството ви се увеличи, как си представяте да се случва образованието и социалната адаптация на децата ви? Не ви ли притеснява възможността те да израстнат като аутсайдери извън тенденциите и ритъма на града?
Ще ви отговорим на въпроса с въпрос – защо смятате, че социализацията се случва само в училище? И само с връстници? Образованието и социализацията са част от живота на всяко дете – то интуитивно иска да се учи на нови неща и да се среща с интересни за него хора. А и за нас самите срещите с други хора са изключително ценни, затова отделяме време да ги случим – било то в селото или извън него. Така че мястото, на което живеем, по никакъв начин не би попречило на тези две неща, дори бихме казали, че ще помогне. Всичко е въпрос на гледна точка. А и в крайна сметка – близките градове са на двайсетина минути от нас. Ако толкова ни залипсва “цивилизацията”, винаги можем да отскочим до там.
- Смятате ли че сте постигнали мечтите си и прекалено ли е висока цената- буквално и преносно, до момента?
Сбъднатите мечти нямат цена. Те струват скъпо само ако не ги сбъднем. Гледайки назад с ръка на сърцето можем да заявим, че си е струвало всяка трудност и предизвикателство, през което сме преминали, за да ги случим
12. Как бихте описали щастието с няколко думи?
Щастието е да следваш онова тихо гласче, което ти шепне отвътре. Да го оставиш да те води и да сбъдваш всичко, което ти е на сърце. Да вземаш решения от позицията на Любов, а не на страх. И да цениш изобилието, с което те дарява Животът.
