Социалните медии ни дадоха поле за сравняване повече от всякога – 95 милиона снимки и видеоклипове на ден и броенето според последните записи на Instagram се очаква да нараства в епохата на зависимата от телефона самоизолация.
По номинална стойност това не е нещо ужасно. Тези платформи ни позволяват да откриваме места, хора и неща с невероятна лекота. Но също така ни дават неограничен брой високо редактирани и внимателно сглобени лица и тела. Което не се отразява много добре на психичното ни здраве.
По замисъл участието в повечето социални платформи ни принуждава да консумираме и да допринасяме за цикъл на постоянно сравнение; вземете „перфектния“ кадър, редактирайте перфектния кадър, качете перфектния кадър, след това отидете да превъртите опитите на всички останали, докато чакате да потвърдят вашите. Цикъл, който редица изследвания вече са свързали с депресия, безпокойство от образа на тялото и дълготрайни психични заболявания.
И понеже това не ни беше достатъчно, някои безскрупулни хора решиха да добавят „филтри за красота“ към цялата какафония.
В миг на някакъв код приложенията за редактиране на снимки преминаха от подправяне на снимки с ниско качество (изрязване, насищане, балансиране на светлината и т.н.) до пълна промяна на начина, по който хората изглеждат (изглаждане на кожата, издърпване на очите, повдигане на скули, моделиране на лица и още, и още).
Добихме възможността да бъдем други в едно нереално пространство, което да ни прави реално щастливи. Това се оказва леко проблем обаче, очевидно психически.
Още през далечната вече 2018 г. изследователите откриха, че 55% от хирурзите сега се посещават от пациенти, които искат да подобрят външния си вид за селфита (спрямо 42% през 2015 г.) и че широко разпространеният характер на филтрираните изображения редовно предизвиква телесна дисморфия.
Небезизвестният доктор Пол Насиф, пластичният хирург от риалити предаванията Botched и The Real Housewives of Beverly Hills, казва: „Общественото мислене се промени. Все повече хора приемат филъри и ботокс, за да пресъздадат ефекта от филтрите и други приложения за редактиране на снимки. Става много нормално.“
Въпросът, който днес си задаваме е дали всъщност не започна да ни омръзва цялото това „филтриране“, не се ли поуморихме да бъдем една по- добра и нереална версия на самите себе си, докато търсим нечие чуждо одобрение. Може би е малко излишно, или прекалено изтъркано вече да обработваме постоянно желанието си да бъдем харесани. Вероятно наближава моментът, в който ще се пренаситим от пластмаса и ще се харесаме такива каквито сме, без филтър. Което от друга страна ще ни направи реално спокойни и доволни от живота.
