Първата ѝ корица за VOGUE излезе под надслов за завръщане и истина. Но в специално интервю Никол Шерцингер говори за нещо повече от слава – за вътрешната революция, която ѝ позволява най-сетне да диша свободно.
Тя не влиза в стаята като поп дива. Влиза като човек, който дълго е мълчал и най-накрая е готов да говори.
„Скромността винаги е била моето второ име. Хората, които ме познават, знаят, че рядко, ако въобще някога, се хваля със себе си. Но днес най-накрая мога да кажа – гордея се с малката Никол.
Спомням си времето, когато приятелите ми фотошопираха логото на VOGUE върху мои снимки, само за да си представяме и мечтаем. А сега този сън се превърна в реалност – и звучи почти сюрреалистично.“
Има моменти, в които един артист не просто прави завръщане – той си възвръща истината. Никол Шерцингер е точно в тази фаза. Тя вече не се представя като неустоимата фронтменка на Pussycat Dolls, поп звездата с експлозивно сценично присъствие, а като завършен творец, който след години упорита работа и вътрешна трансформация най-сетне може да се покаже на света такава, каквато заслужава да бъде видяна.
„Имам чувството, че съм се преродила“, споделя тя. „Години наред използвах само малка част от потенциала си. И това ме изяждаше отвътре.“
„Сега съм Жена, която не избира между версиите на себе си – а ги интегрира. Сега знам коя съм. И мога да се върна към миналото си при моите собствени условия – по-смела и по-истинска.“
